Преди точно 140 години нашите прадеди са решили, че 500 години стигат и е време България отново да се появи на картата на Европа. Затова те решават, че свободата е по-ценна от живота им и се надигат за пръв път от векове, показвайки, че ги има.

Днес делото им изглежда някак позабравено и омаловажено. Не е било чак толкова отдавна времето, когато истински българи са лели кръв в името на това аз и ти днес да сме тук и да се оплакваме от силния вятър навън или невъзможността това лято да отидем на море.

Онези хора са имали по-висша цел за нас. Те не са си представяли, че техните деца ще живеят в свят, в който ценностите са тотално изместени.

Недопустимо е да помним и знаем, че през 1871 стартира най-стария футболен турнир в света, а да не сме сигурни, че първата българска пушка за свобода е гръмнала 5 години по-късно. Недопустимо е и идолизираме повече различни музиканти или актьори пред, когото и да било от десетките хиляди дали на драго сърце живота си за нашето съществувание.

Хора, спрете днес поне за миг, наведете глава, затворете очи и отправете една благодарствена молитва за онези, върху чийто незнайни гробове днес строим паркинги и молове. Не е нужно да произнасяте дълга хвалебствена реч. Достатъчно е да кажете едно „Благодаря„, стига то да е искрено и да идва от сърцето ви.

Научете децата си, че Априлското въстание е далеч по-важно събитие за нас от Деня на независимостта на американците. Разкажете им за всички онези истински герои, заставащи с телата си пред пушките насочени към родината ни, а не за онези комикс-персонажи, създаващи илюзията за велики дела. Нека днес почетем паметта на всеки един, дръзнал да се опълчи на империята, стискала ни за врата в продължение на половин хилядолетие. Господа, вие никога не ще бъдете забравени! Докато ние сме тук и вас ще ви има. Преди, сега и завинаги!

Автор: Десислав Янкулов