Амнезия или състоянието, в коетo човек не помни кой е, откъде е и какво е миналото му. Ще ви разкажем няколко невероятни истории за хора, които е трябвало да се справят с това ужасно психическо разстройство.

От министър до свещеник в гей църква

През 1984 г. 31-годишният Уесли Барет Кокс, който работи като министър в Сан Антонио, отива на гости при приятели.

На следващия ден колата му е намерена изоставена на селски път, а съдържанието на портфейла му е разпръснато по земята. Дълги години от Кокс няма нито следа, когато един ден през 2000 г. го откриват в църква за гейове в Далас! Там той работел като свещеник под името Джеймс Симънс.

Милионерът от метрото

През 2003 г. неизвестен британец отива в полицейското управление в Ню Йорк и казва, че няма никаква представа кой е всъщност. Събудил се в метрото без да знае как е попаднал там и накъде отива. Все пак личността му е установена – това е Дъг Брус, милионер, живеещ в Париж. Според лекарите, мъжът страдал от рядка форма на ретроградна амнезия. Вероятно някакъв инцидент е накарал Брус да се съмнява в истинността на заобикалящата го среда, и резултатът довел до пълна загуба на паметта.

Неизвестният войник

През 1918 г. на перон на гарата във френския град Лион е намерен дезориентиран войник. Той знае името си, но не може да си спомни нищо от своето минало и няма представа какво прави на жп станцията. Негови снимки са публикувани в местни вестници и, за щастие, веднага се намират роднини, които го разпознават. Оказва се, че през 1914 г. войникът се е включил в Първата световна война, но така и не се върнал. През същата тази 1914 той е ранен и заедно с още 65 други войници е отведен в плен на Западния фронт. След 3, 5 години затвор е бил освободен.

Изчезването на Агата Кристи

1926 г. е една от най-трудните в живота на Агата Кристи – тогава умира нейната майка, а в края на годината съпругът Арчибалд признава за своя изневяра и поисква развод. След семейно скарване кралицата на кримката изчезва от дома си, оставяйки писмо, в което твърди, че отива в Йоркшир. За да последва една от най-големите мистерии в историята – в продължение на 11 дни за местонахождението на Кристи не се знае нищо.Няколко дни след като намират автомобила, откриват и самата писателка. Оказва се, че тя е била регистрирана под името Тереза Нийл в малък спа хотел край Йоркшир. Агата не успява да обясни своето изчезване и двама лекари я диагностицират с амнезия, причинена от травма в главата. Въпреки това, британският психолог Андрю Норман заявил, че не може да става дума за никаква амензия: Агата Кристи се е регистрирала в хотела под името Нийл (това е била фамилията на любовницата на съпруга й), а времето си прекарвала в свирене на пиано, в спа процедури и посещения до бибилиотеката. С оглед на всичко това психологът стигнал до извода, че писателката е получила психическо разстройство и по-конкретно, дисацотивна фуга – внезапно и неосъзнато излизане от дома.

Живот без памет

Британският музиковед, диригент и тенор Клайв Уеаринг страда от рядка форма на амнезия – паметта му издържа едва трийсетина секунди, след което се „рестартира“. На 27 март 1985 г. Уеаринг, дотогава признат експерт в старинната музика по радио BBC 3, който е в разцвета на кариерата си, хваща опасен вирус. Херпес симплекс вирус атакува централната му нервна система и от този момент талантливият музикант вече не е в състояние да съхранява нови спомени. От тогава също така не може да контролира емоциите си и да асоциира добре малкото си спомени. Вследствие на болестта Уеаринг стига до случай на пълна амнезия. Тъй като хипокампусът, частта в мозъка му, която отговаря за дълготрайната памет, е повредена, той е напълно неспособен да сформира нови спомени и паметта му продължава само между 7 и 30 секунди.  Така Клайв прекарва всеки ден в „събуждане“ на всеки 20 секунди, след което съзнанието му се претоварва и се „рестартира“. Клайв си спомня малко за живота си преди фаталния ден на 1985 г.: той знае например, че има деца от предишния си брак, но не може да си спомни техните имена. Любовта към втората му съпруга Дебора, за която се жени в годината преди заболяването, пък е осезаема. Музикантът искрено се радва всеки път, когато се видят, като вярва, че не са се срещали от години, или пък, че не я е виждал никога преди, дори тя просто да е излязла за малко от стаята, за да му донесе чаша вода. Когато вечеря със съпругата си, Клайв може да си спомни името на храната (например: пиле), но не може да го свърже с определен вкус, защото го е забравил.