Силвия Петкова за участието ѝ в „Под прикритие“, културата на българина и любовта към киното

Ето, че вековното очакване на новия сезон на „Под прикритие“ приключи и дори вече имахме възможност да изгледаме първите два епизода от сериала. Какво се случва там? Иво Андонов завладя улиците и вече се цели в политиката, Куката и Големия близнак продължават да носят забавната нотка в сериала, Попето тотално е изперкал в затвора, Мартин продължава да разочарова с представянето си, а новото ченге под прикритие започва да се харесва на все повече хора. О, за малко да забравя. Имаме и две нови лица, с едно от които ще ви запозная днес.

Става въпрос за красивото ново попълнение в полицейския отряд – Силвия Петкова. Питате се – как беше името на героинята ѝ ли? Няма значение, защото вече всички ѝ говорят на галено – Кучката.

Срещам се с Кучката в близост до театър „София“ в едно заведение, където тя търпеливо ме чакаше, докато аз се борех със софийския трафик. Не ми отнема много време, за да разбера, че всъщност не е никаква кучка. Даже напротив! Насреща имам една красива жена, която не се величае от факта, че в последните години името ѝ излиза постоянно във водещите роли на различни български и чуждестранни продукции.

Този път бързаме, за да си свършим работата, тъй като дебелият ѝ тефтер с дневните задачи е препълнен, а аз вече съм опропастил 10-15 минути от нейната компания, за да се лангъркам в градския транспорт. Не се смей! Така сме бедните журналя. Возим се по автобуси и тролеи и отгоре на всичко не винаги си дупчим билетчето. Да ме извинява другарката Фандъкова.

Мисля вече да ви представям събеседничката си, защото много взех да се отплесвам, пък по-важното е тя, какво ще каже за себе си. Нека се настаним удобно и да зачетем…

Здрасти, Силве! Откривам те след някакъв нов кастинг. Днес ще си поговорим малко повече за работата ти и ми е интересно, къде и за какво си била на прослушване?

Здравей! Бях на кастинг за нов български филм. Имаше много интересна сцена за заснемане! Имах и честта да съм с трима колеги, кой от кого по-голям актьор. Няма да издавам имена. Хващаш ме тъкмо много вдъхновена, позитивно настроена и вярваща, че ще го спечеля този кастинг.

На сцената на "Под прикритие"

На сцената на „Под прикритие“

Стискам палци! Да минем към по-съществения въпрос. Ти си един от новите участници в хитовия български сериал – „Под прикритие“. Минаха няколко епизода от новия пети сезон. Какво е чувството името ти вече да влиза в хрониките на сериала?

Определено си е предизвикателство. Първо, защото е нещо, което никога до сега не съм играла в живота си. Далеч е от мен, като човек и съответно е предизвикателство да изкарам нещо от себе си, което го нямам. Това хладнокръвие, което има тази жена. Болната амбиция да се докаже в един мъжки свят. Тя е супер прозорлива, докато аз съм много наивна. Каквото и да ми се каже, за мен е чиста монета. Аз съм от хората с широко разтворени ръце, които се доверяват на човек, докато някой не ми посегне на душата. Адски ми е интересно.
Аз не съм от хората, които ламтят за слава. Кефя се, че участвам в толкова готин проект, но основно го правя за себе си. Издълбавам отвътре нови неща. Актьорската ми кариера се обогатява адски много с това. След пълно конкондрел учителка по литература в „Революция-Z“, сега – криминален психолог, стабилна жена. Готино е да знаеш, че можеш да изиграеш всичко. За себе си да получиш това удовлетворение. Да има някаква сигурност, че едва ли не – да, аз, каквото и да ми каже режисьорът, мога да го изиграя. От А до Я. Така се чувствам пълна. Готино ми е, че имам шансът да се ровя в непознати душевни дебри.

Героинята ми е супер прозорлива, докато аз съм много наивна. Каквото и да ми кажат, за мен е чиста монета.

В момента откровено можем да кажем, че ти обираш почти цялото внимание от полицията в сериала. Това по някакъв начин отразява ли се на отношенията ти с колегите, които в последните 4 години са постоянно под светлината на прожекторите, а сега ги изместваш от това им място?

Сериалът определено си има нужда от силни женски образи, но ние си се радваме едни на други. Винаги чисто колегиално ти се радваш за успеха на колегите си. Поне пред мен никой не е казал нещо. Напротив – аз мисля, че всички работим, за да стане хубаво нашето общо дете. Така мога да го нарека, защото вече и аз съм там. Беше ми странно, когато влязох в пети сезон. Така е по-различно. Нямаш време за подготовка. Хората са си в ритъм и си знаят, какво правят. Няма нужда да им казва режисьорът. Докато аз нямах време дори да се подготвя. Стоя като малко дете и попивам като гъба. Чакам някой режисьор нещо да ми каже. Това е малко сложно и на моменти си казвам, че имам нужда от помощ, но в крайна сметка го карам изцяло на интуиция. Но наистина мисля, че всички се радваме на готиния финален продукт.

Първи епизод на "Под прикритие" сезон 6

Първи епизод на „Под прикритие“ сезон 6

До колкото ми е известно, ти си първата жена-полицай в българското кино и телевизия. Изхождайки от тази си позиция, чувстваш ли някаква отговорност, гордост или нещо по-различно?

Само като чуя изречението „За първи път в България“ и вече сте ме загубили, честно казано. Какво значи, първият български такова, първият български онакова…?

Поставяш едва ли не стандартите.

Еми, надявам се да кача летвата високо. Но последното нещо, което мисля, е, колко велика ще стана. Всичко го правя за себе си основно. Обожавам камерата, обожавам киното и видя ли фотоапарат или камера просто душата ми разцъфва. Изобщо не разсъждавам от другата гледна точка. Дори, ако може да се скрия от всичко това, което води след себе си професията ми, щях да го направя. Мои близки казват дори, че щом не ми е приятно, да съм си избрала друга професия.
Аз съм много притеснителна и срамежлива. Когато ме разпознаят ми е малко едно напрегнато…

Надявам се да кача летвата високо, но никога не съм мислела, колко велика ще стана.

Някога не си ли искала точно това – един ден хората да те разпознават по улиците?

За мен е важно, когато ми кажат: „Камера – работи. Начало.“ И докато не чуя „Стоп“ това ми е важно. Тези три минути, в които имам да заснема дадена сцена, епизод или когато изляза на сцената на театъра. Това са нещата, които ме вълнуват. Не ме интересува другото.
Когато загасят камерите и спрат прожекторите, аз съм един нормален човек. Аз съм си себе си. Не ме блазни славата. Плюс това в България това е толкова нелепо.

Оценката на публиката не ти ли е важна?

Важна ми е много! Дори сама си поддържам фен-страницата. Стремя се с всеки да си кажа по нещо, да благодаря за хубавите думи или съответно за критиките, които все още не съм получавала, де. Зрителят е най-важното нещо!
Това, което имам предвид, е онова, което носи със себе си едното излъчване по телевизията. Какво толкова? Не съм нищо повече от останалите хора – това искам да кажа. А иначе всичко е за зрителя, естествено!

"The Stray"

„The Stray“

През 2009 кариерата ти стартира с „Лов на диви хищници“, а през 2011 дебютираш в театъра. Запазила ли си в себе си онази тръпка от тогава, когато всеки следващ път се качваш на сцената?

За театъра специално истинското удоволствие е в последните три минути по време на поклона, когато видя греещите лица на хора. През останалото време имам едно такова напрегнато вълнение от това, дали ще се справя.
В театъра публиката знае, че ние ги лъжем и колкото по-добре ги излъжем, толкова по-хубаво е едно представление. Ненавиждам онова натягане, което все едно казва: „Ние сега ви лъжем вас.“
Моят професор – Здравко Митков, ме е научил на едно много важно нещо. Той казваше: „Много мразя лъжата в театъра.“ Разбирате ли ме? Нашата цел е да сме максимално истински на сцената. Хората така или иначе знаят, че това не е наистина. Това е магия. Не ме кефи, че по някога се ПРАВИМ на нещо, а не СМЕ.
Много обичам театъра, но по-голяма радост ми носи киното. Чувствам се много по-добре там. Някак си имам повече самочувствие. В театъра е малко по-странно. Репетираш по четири месеца, притесняваш се, повтаряш едно и също петстотин милиона пъти… По-голяма радост определено ми носи киното.

Професорът ми – Здравко Митков, ми казваше: „Много мразя лъжата в театъра.“

Добре, а тогава би ли ми казала, коя е любимата ти роля в киното и коя в театъра?

Всичките си ги обичам! Няма роля, която да не харесвам. Първата ми работа е да си заобичам персонажа. Това трябва да бъда аз. Така и работя. Винаги изхождам от себе си. Аз, в тази рамка, с тези реакции.

Добре, а къде тогава се чувстваш най-много в свои води?

„Лов на дребни хищници“ ми е най-близо до мен – хулиганката. Аз съм си калпазанка още от малка и затова. Пипи Дългото Чорапче също. С времето така оживяхме на сцената, че в последния сезон не сме имали лошо представление на Пипи специално.
Харесвам много и девствената счетоводителка в „Тирамису“. Всичките роли си ги обичам, защото всичките съм си аз и това най-много ме кефи.

На сцената на театър "София" от постановката "Тирамису"

На сцената на театър „София“ от постановката „Тирамису“

Искам сега нещо малко по-философско да те попитам. Българинът, според теб, културна личност ли е?

Българите в моето обкръжение са културни личности.

А малко по-мащабно, ако трябва да погледнем?

Извън София за жалост, може би, не е съвсем така. Тази поп-фолк лавина просто заля едни безобидни хора, за жалост. Ценностната система доста се е променила на хората, което е много тъжно. Аз не се кефя на ракията, салатата и кючеците. Моят живот са книги, филми, музика и изкуство. Радвам се за себе си, че съм се обградила с хора, с които споделяме общи интереси. Те ме хранят с това. Но действителността извън София е съвсем различна, най-вероятно. Не съм се сблъсквала лице в лице с това, но си давам сметка, че има хора, които никога не са ходили на театър, примерно.

Моят живот са книги, филми, музика и изкуство.

Не става ли малко едно разграничение между хората в София и хората в провинцията?

Разграничението, което аз правя е, че тук хората имат избор, докато в Монтана в театъра се играе едно представление, а след четири месеца се играе второ. Разбирате ли? Просто нямат шанса за това.

Българинът, ако трябва да го определиш с някой литературен герой, кой би бил той? Нека не бъде бай Ганьо, защото би било малко тривиално.

Дон Кихот, защото дълбоко в себе си всички искаме по-добър живот и по-добра държава, но си живеем в нашите си представи. Реално всичко остава на ниво думи. Всички много се палят, всички много говорят, всичко много плюят, всички много знаят, всички дават акъл, как да се направи, но, когато нещата опрат до теб и твоя личен принос за промяна, всеки пасува. Това е тъжно.

Снимка: Kare Studio за Friction Code

Снимка: Kare Studio за Friction Code

Ти някакви кумири имаш ли?

Не. Възхищавам се на определени хора, но винаги изхождам от себе си. Слушам сърцето  и интуицията си. Не крада творчеството на някакви хора. Обожавам Кейт Бланшет, но аз, каквото и да направя, няма как да бъда като нея. Не, че искам. Тя е една-единствена и неповторима. Нямам кумири. Само се радвам и възхищавам на разни актьори и актриси, но това си е лично мое зрителско удоволствие.
В професионален план сме аз и режисьорът. Много е важно режисьорът ми да е до мен и да ми казва, какво да правя. Всичко го правя за него. Той, ако е доволен, значи аз съм най-щастливата на света.

В България забелязваме една тенденция в последните години, че Холивуд ни избира често за дестинация на своите продукции. Ти виждаш ли се някой ден на една сцена с да речем Кейт Бланшет.

Да, разбираше! Основно бих искала да се занимавам само с кино, но за жалост в България това няма как да стане. Имам пъклен план. Отивам към Индия, в Боливуд – няколко милиона, и от там към Холивуд. Ще видим силата на мисълта, дали работи или не.

Фотограф: Мартин Каравелов

Фотограф: Мартин Каравелов

А ти как успя да се подготвиш за своята героиня на профайлър в „Под прикритие“? Ползвала ли си някой човек за вдъхновение?

Не съм се подготвяла грам за тази роля. Бог си знае от работата. Преди да отида на кастинг, в театъра репетирахме една пиеса – „Нощта на 16 януари“, където играя адвокат на обвинена в убийство. Този репетиционен период ми беше супер полезен за сериала. Близко са средствата на двете професии. Дали ще си адвокат или психолог, средствата са едни и същи. Гледаш да не се издаваш по никакъв начин, гониш си целта до дупка и така. Този репетиционен период ми помогна, защото вече бях на тази вълна. Отидох на кастинг за ролята след въпросното представление и вече бях в ролята. Тъкмо навреме дойде кастингът за „Под прикритие“.
Иначе го карам на интуиция. Умишлено не се подготвям предварително за снимки. Не сядам, да си научавам текста и да си измислям някакви неща. Отивам на снимки, консултирам се с режисьора – какво иска, как го иска и на място си ги мисля нещата. Тук и сега. „Камера – работи.“ Доволен ли си? „Доволен съм.“ Ако не – втори дубъл. И така. Основната ми задача с тази роля е нищо да не играя. Много се надявам и следващите епизоди да запазя това хладнокръвие, което имах в тези два до тук.

Според теб има ли място в живота ти за водата и маслото или иначе казано – за семейството и кариерата?

Да. Аз съм родена да бъда майка и обична жена. Това ми е мечта и нямам търпение Бог да ме дари с този дар. Винаги семейството ми ще бъде на първо място и после ще е кариерата. Мечтая за деня, в който ще си имам дете, семейство, съпруг, дом… Аз съм зодия Рак и това е най-важното за мен в живота.

"Извън сцената аз съм обикновен човек"

„Извън сцената аз съм обикновен човек“

На този етап кариерата ти пречи ли, за да постигнеш тази своя мечта?

Не, защо да пречи? Даже напротив – помага ми да срещам повече възможни опции.

Благодаря ти, Силве, за този разговор! Надявам се, че в бъдеще пак ще имаме поводи да се срещаме така.

Дано!

Силвия Петкова е артист в театър „София“, където можете да я гледате в редица постановки, сред които хитовите „Тирамису“, „Нощта на 16 януари“, „Последният страстен любовник“, „Сватбата на дребния буржоа“, „Скачай“, „Пипи Дългото Чорапче“ и други. А участието ѝ в „Под прикритие“ гледайте БНТ, всяка неделя, от 20:45. За програмата на театъра, последвайте този линк.

Автор: Десислав Янкулов