Хасан Тахиров е известен български бизнесмен от Кърджали. Той е инвестирал много в една своя идея, която цели да извади българския тютюнопроизводител от мизерията и да го върне отново на правилния път.
За никого не е тайна, че Европа целенасочено унищожава тютюневия бизнес и макар в момента мнозина да смятат, че това е лошо, планът е далеч по-значим от поминъка на една или друга група земеделци. Сега няма да дискутираме причините за ограничените инвестиции в цигарената индустрия, а по-скоро ще хвърлим малко светлина върху един стар, но позабравен отрасъл в България.
Тахиров е седнал с нас колега от „Шоу„, за да си поговорят малко по темата с шафрана, или както е по-известен сред земеделските среди – минзухара (шафранов минзухар и от там шафран). Ето и самото интервю:
Г-н Тахиров, как ви хрумна идеята за шафрана? Някои я наричат „аграрна утопия”…
Тази „утопия” в момента е единствената спасителна операция за тютюнопроизводителите. Твърдя, че българите могат да живеят със стандарта на швейцарците. Достатъчно е да имат малко земя, около 3-4 декара, да обичат минзухарите и да работят поне един месец в годината, за да си изкарват един много по-висок доход от този с тютюна и със забранените марихуана и опиумен мак. От няколко години съм се запалил по идеята България да се превърне в един от водещите световни производители на шафран – това е една от най-скъпите хранителни подправки в света.
Каква е цената на шафрана на световния пазар?
Един килограм струва от $10 000 до $20 000. А дивият шафран расте навсякъде у нас и през есента изпъстря поляните с виолетовия си цвят. Култивираният минзухар цъфти по същото време, но освен красота носи и високи доходи. Инвестицията за декар и половина е 6000 лв., а очакваният доход – 15 000 лв. на година.
А защо твърдите, че е по-добре да се отглеждат тези минзухари, отколкото тютюн?
От четвърт век насам отглеждането на тютюн няма бъдеще у нас.
Много партии, особено преди избори, залъгваха нашенския селянин, с какъв ли не нов поминък, за да изплува на повърхността, но всичко се оказа един голям кьорфишек. В Иран ми се отвориха очите за тоя нов поминък. Там видях многолюдни селски семейства с по 6-7-8 деца, и то в райони, където земята е бедна и неплодородна, като в моя роден край. Но пък имаха доста висок жизнен стандарт, което ме изненада. Поинтересувах се откъде човек с 5-6 декара земя може да има такива солидни доходи и разбрах, че там хората масово се занимават с отглеждането на минзухари за шафран. Вярно, държавата е създала монопол, но кредитира производителите и изкупува продукцията им, като плащането става веднага, на ръка.
Отглеждането на шафран е сериозен бизнес и в азиатската част на Турция. И в Гърция има огромни масиви от шафранови минзухари. Голяма част от селяните в района на град Козани, на запад от Солун, също отглеждат растението и получават субсидии от ЕС. Шафранът се отглежда още в Кипър, Испания, Франция. Така стигнах до извода да го разпространя и в България. Внесох луковици от опитна станция в Турция с помощта на нашия световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу. Даже регистрирах Национална асоциация на производителите на шафран у нас. Установих контакти с една немска фармацевтична фирма, която пожела да изкупува големи количества цветове от нашенския минзухар, стига да има кой да ги произвежда. Свързах се и със световноизвестна фирма за чай.
Къде отглеждате шафран?
Върху 30 дка край Елхово. Поръчах луковици от минзухара от Испания и Холандия – платих около 3 бона за тях. Близо толкова ми струваше и обработването на земята – тя е наша нива, която пустееше от години. Смятам бързо да си възвърна инвестираните средства, а след това да започна и да печеля. Не се притеснявам, че съм първият човек в област Кърджали, решил да започне промишлен добив на шафран. Прецених, че тази култура има бъдеще в България. Първо, защото климатичните условия у нас са добри за отглеждането й. Второ – на световния пазар има огромно търсене. В момента се покриват едва 30 на сто от нуждите ѝ, а пазарът е осигурен.
Имате ли последователи у нас?
Един испански предприемач вложи капитали в 100 дка в Добруджа и разчита само на шафрана. Първи в Източните Родопи се хвана едно момче – Али Сюлейман от село Глухар, Кърджалийско. Завършил е Стопанската академия в Свищов. Близо три години и половина работил в Англия и успял да спастри добри пари за това време, но решава да се върне в България. Смята, че и тук човек също има възможности да печели добре. Девизът му е убийствено патриотичен: „По-добре да ядеш лук у дома, отколкото месо в чужбина!” Запознахме се с това момче и то от раз реши да пробва с шафрана.
Автор: Десислав Янкулов
