Една от най-известните български традиции в световен мащаб е свързана с 1 март и мартеничките, които по нашите земи си закичваме за здраве и сила.
Поверието гласи, че март месец е месецът на баба Марта. Сестрата на Малък и Голям Сечко – януари и февруари. Първите няколко седмици от новата година винаги са люти и сурови по нашите ширини.
Обикновено са студени, снеговити и ветровити, тъй като се смятат и за разгара на зимата. Баба Марта е малко по-различна в това отношение, защото тя отбелязва края на студовете и началото на пролетните и топли дни. Хората са го определили като единствения „женски“ месец, защото мени често настроенията си. Както сутрин може да е слънчево и приятно, така и след обед може да задухат северни ветрове, гарнирани с леден дъжд.
В България традицията е хората да си подаряват увити връвчици от червена и бяла прежда. Червеното е символ на здравето, а бялото на силата, за да може всички да се предпазим от капризите на времето с неговите болести.
С времето този езически ритуал се развива, за да достигне до момент, в който да си измисли два нови персонажа – Пижо и Пенда. Те са главните герои в една романтична любовна история между момче и момиче. Пижо бил хубав и скромен млад момък. Той бил и най-работливият младеж в своето село. Помагал на всичките си съселяни и никога не се спирал на едно място. По тази причина бъзите му били вечно зачервени.
Пенда пък била най-красивата мома в цялото околие. Душата ѝ била честна и скромна. Косите ѝ били черни, а кожата ѝ бяла, като сняг. Нейната красота била толкова пленителна, че Пижо в един миг се влюбил в нея.
Двамата се оженили на пищна сватба, на която цялото село било поканено. Всички толкова ги харесали в онзи щастлив ден, че решили да увековечат тяхната красота, правейки две от най-известните фигурки в нашата история – червенобялата мартеничка – Пижо и Пенда.
Освен всичките митове и легенди за месеца на пролетта, той се смята, че е и месецът на плодородието. Фермерите из цялата страна слагат край на зимата и започват отново да обработват земите си.
Сигурен съм, че всички знаете, но все пак съм длъжен да ви спомена и това. Носете мартеничките си, докато не зърнете първите лястовици и щъркели, които се завръщат у дома след зимуването си на юг. След това ги връзвате за плодно дръвче, за да може да роди, колкото се може повече плодове през лятото. Ако до края на баба Марта нямате късмета да видите красивите птици, можете да потърсите цъфнало дръвче.
Автор: Десислав Янкулов
