Утрото е тогава, когато дойде ерекцията

Тази сутрин ме озари една мисъл и тя е синтезирана в заглавието. Утрото за мъжете никога не подранява и никога не закъснява. То идва точно тогава, когато трябва, а знамение за това ни дава ерекцията.

При жените не е така.

Те нямат своя естествен природен будилник, който ден подир ден да им съобщава, че е време за ставане. По тази причина жените са и по-склонни към успиване.

Кои са хората, които най-много се оплакват от понеделнишките сутрини? Жените! Каква е причината? Разчитат на звъненето на телефона или пък по-ретро мацките вечер си навиват истински будилник и го слагат до главата си, за да изрита с брутално неуважение сладкия сън, който сънуват с участието на сметана, бутилка зехтин и моя милост в ъгъла на стаята. (Това май беше един от моите сънища, но нищо.)

Мъжете без проблем си ставаме всяка сутрин в точно определен час, а понякога дори и с 2-3 минути по-рано, за да имаме време да разчупим засъхнали чагули. Веднага щом го избършем в завивките виждаме, че малкият юнак вече е готов за тежкия работен ден. Също като онзи войник от американските военни филми, дето всяка сутрин надува тромпета, за да вдигне взвода на крак, но с тази разлика, че войникът в гащите е далеч по-надежден.

Ето, че вече сме станали и крачим мудно из стаята в опит да си намерим панталона, но бързо осъзнаваме, че все още не сме изключили бОдилника. Затътряме се с танцова стъпка до тоалетната, след което идва най-приятното чувство. Потапяме се напълно и му се отдаваме всеки път все едно е за последно. Небрежно си попръцкваме, което незнайно защо и как, но влияе на равномерната струя и все пак ефектът е минорен и често дори незабележим.

По-хигиеничните от нас си мием ръцете, лицето и зъбите, а на излизане от банята почесваме поощрително топки, както правим с кучето си, за да го похвали за добре свършената работа. И ето – денят вече е започнал, утрото е настъпило и е време да се впуснем към ежедневните си задължения. Всичко това е благодарение на едно-единствено нещо – ерекцията! Да живей!

Автор: Десислав Янкулов