Историята на аудио касетите

През 70-те и 80-те на 20-ти век компакт-касетата (СС, compact cassette) е най-разпространеният звуков носител. Причина за това е ниската й цена и едва през 90-те години е изместена от лазерния оптичен диск. На аудиокасета могат да се записват и компютърни данни.

Тя е разделена на две (при моно запис) или четири звукови писти (при стерео запис), като от всяка страна – А или В – са достъпни една или две писти.

Скоростта на движение на лентата в касетата при прослушване или запис обикновено е 4, 76 cm/s. В някои двукасетни декове има възможност за копиране със скорост 9, 5 cm/s, а в диктофоните за продължителен запис се използва скорост 2, 38 cm/s.

Предистория

Идеята за създаването на аудио касета се появява още през 1930-те години. Германският производител Lorenz от 1935 г. доставял заедно със своите ролкови магнетофони и малка метална кутийка с две шипчета за ролките. Такива решения са произвеждали и американските компании RCA и Piercе. Най-вероятно първата касета се появява в Германия през 1950 година, в магнетофона Optaphon на Loewe.

През 1963 г. компанията Philips представила нов касетен формат за звукозапис. Компактната касета била предназначена за употреба в диктофони и съхраняване на компютърни данни. Опасявайки се от ответен конкурентен ход на Sony, Philips предпочели да не плащат лиценз за производство на чужди касети, а да създадат свой стандарт. При него касетите се обозначавали с буквата С и след нея цифра, означаваща общата продължителност на записа в минути – С45, 69, 90, 120.

В началото на 70-те, Рей Долби създава Dolby шумо-потискащата система, която значително подобрява качеството на записа върху лента.

 През 1971 г. компанията Advent представила касета с различна магнитна лента, изготвена на основата на хромдиоксид, което било с много по-високо качество на възпроизвеждане. Технологията създала основата за производството на наистина качествени носители, които участват в пика на продажбата на музикални касетки през втората половина на 80-те години.

Стандартното времетраене на записа на една аудиокасета е 60 или 90 минути, което е отговаряло на дължината на повечето музикални албуми. В края на 70-те години обаче започват да се правят опити със 120-минутна лента, а  японската компания TDK достига своеобразен връх, пускайки на пазара 180-минутна  касета! Проблемът с касетите над 90 минути обаче е в прекалено тънките ленти, които лесно се разтягали или късали – дотолкова, че самите производители съветвали тези касети да не се пренавиват прекалено често. Поради малката дебелина се появявал и неприятен звуков ефект, предизвикан от взаимното намагнитване на различните слоеве на лентата.

Независимо от какъв вид пластмаса е изготвен, корпусът на касетите, съвместими със станалия най-популярен стандарт Compact на Philips. В по-евтините касети корпусът не се разглобява и е едносъставна кутийка, докато в по-скъпите двете части са съединени с 4 или 5 винтчета. Съществуват и модели в излят метален корпус, с цел максимална устойчивост на механични деформации.

Българските касети

Производството на аудио- и видеокасети в България започва през втората половина на 80-те години в Завода за информационни носители „Динко Баненкин“ в с. Драгор, Пазарджик , построен през 1985 година и произвеждал също така дискети 3, 5 и 5, 25 инча. Заводът е познат и като ЗМД – Завод за магнитни дискове, което е логично, преди да е започнал да произвежда касети. Касетите Dragor са с ленти с работен слой от железен оксид и хромдиоксид, производство на германския концерт BASF, и повечето пазят записа и досега.

Източник: OFFNews.bg

Коментари