Ако някога сте се чудели, от къде идват имената на някои странни ястия, в повечето случаи са на личности, които са ги измислисли или само са ги популяризирали, то тогава разгледайте тази публикация. В тази статия ще научите, за произхода на имената на десетина ястия.

1.Сос бешамел

Кръстен така, за да поласкае главния иконом на краля слънце Луи XIV, Луи Бешамел, маркиз на Ноантел (1630-1703), който освен това бил финансист и посланик. Според друга версия самият маркиз Бешамел открил случайно соса, докато се чудел с какво да подправи порция сушена риба треска.

2.Хляб грахам

Хлябът от пълнозърнесто пшеничено  брашно  е  получил името си в чест на Силвестър Грахам (Греъм), проповедник от 19 век, защитавал  пуританския начин на живот и ползите от вегетарианството и употребата на пълнозърнест хляб.

3.Мелба

През 1892 г. австралийската оперна певица Нели Мелба гостувала в Лондон и изпълнила на сцената на Ковънт Гардън операта на Вагнер „Лоенгрин“. Всъщност истинското име на оперната прима е Хелън Мичъл, а сценичният й псевдоним Мелба произхожда от името на родния й град Мелбърн. За да отпразнуват нейния триумф, херцогът на Орлиан дал прием. Специално за този случай френският готвач Огюст Ескофие създал специален десерт, посветен на Нели Мелба, която останала възхитена от нежния вкус на ванилов сладолед, гарниран с праскови и малини.

4.Торта Сахер

Шоколадовата торта Сахер е наистина кулинарна легенда и емблема на аристократична Виена. Историята й започва през 1832 г., когато Принц Метерних възложил на готвача си отговорната задача да създаде специален десерт за важни гости. Тъй като главният готвач се разболял, задачата се паднала на 16-годишния Франц Сахер, по това време втора година чирак в кухнята на Метерних. Той завършил обучението си и по-късно отворил луксозен магазин за деликатеси и винарна във Виена. Първородният син на някогашния чирак усъвършенствал рецептата на баща си до сегашната форма. През 1876 г. Едуард Сахер открил хотел и оттогава до сега тази торта се сервира там, както и на редица други места по света.

5.Яйца по Бенедиктински

Една сутрин през 1894 година борсовият посредник Лимуел Бенедикт посетил ресторанта на хотел Уолдорф, страдайки от ужасен махмурлук. Той си поръчал закуска от печен хляб, бекон, яйца на очи и сос холандез. Оскар ресторанта на „Уолдорф“ проявил интерес към поръчката му и я включил в менюто, като приготвил сандвича с английски мъфини, шунка и трюфели и кръстил ястието на Бенедикт.

6.Чай Ърл Грей

Името си, чаят дължи на граф Чарлз Грей (1764–1845), британски министър председател. Като виден дипломат той пътувал много и винаги носел нови сортове чай, като експериментирал с различни смеси от тях. В една от историите се разказва, че граф Грей по време на едно посещение в Китай изпробвал чай с бергамот и взел рецептата за неговото приготвяне. След това, седейки на чаша от новия чай разказвал на своите приятели азиатските си приключения. Многобройните му гости направили чая много популярен. Чарлз Грей е приел закона за премахване на робството в Британската империя. Това събитие би трябвало да бъде по-важно, но името на Грей се свързва най-вече с неговия чудесен чай.

7.Сандвич

Джон Монтагю граф на Сандвич не е измислил сам сандвича, но го прави популярен. Името на този вид ястие идва през 1760 г., след честите поръчки от страна на Графа – той искал лесна за консумиране с една ръка храна, докато се забавлява с приятели. За Сандвич било важно дългите игри на карти да не се прекъсват от нуждата да се държат прибори.

8.Пица Маргарита

В края на 18-ти век кралицата на Италия, Маргарита Савойска и съпругът й, Крал Умберто, били на пътуване в Неапол. Именно тук, в меката на пиците готвачът Рафаеле Еспозито им приготвил три специални пици в ресторанта си. Те най-много харесали тази с моцарела, домати и босилек, изработена в цветовете на италианското знаме. Готвачът, разбира се, я кръстил на кралица Маргарита.

9.Принцеса – Странджанка

Преди векове, българският владетел цар Иван Асен 2, дошъл с армията си в Бургас. Били изморени след битка. Потърсили къде да се установят и местните ги насочили към голия хълм. След като се установили, Царят изпратил хора да потърсят храна за войската. Но, бил останал само сух хляб по хамбарите. Пратениците на Иван Асен се завърнали тъжни – нямало храна, нямало нищо. Местното население, нямало как да помогне на българската армия. Тогава знатна девойка от рода Русокастро, на име Ирина, се появила в шатрата на царя. Тя знаела за недостига на храна и гладът, който мъчел войниците. Помолила царя да бъде призната за принцеса, ако успее да помогне на армията. Иван Асен бил скептичен, но се съгласил, все пак е трябвало да спаси армията си, тя казала да им донесат тоновете сух хляб, но никой от войниците не бил толкова изпаднал, че да яде само сух хляб с чешмяна вода. Изпратила хора да вземат каквото намерят за храна – те донесли кайма, яйца, зеленчуци. Ирина им показала как сухия хляб като се препече става вкусен. Тя ги накарала да наредят кой каквото е донесъл по филиите и да ги изпекат. Станала чудна храна. Войниците и самия цар изяли много от това ястие. Царят изпълнил волята на Ирина – посветил я в титлата Принцеса, без тя да му е роднина или царкиня. Местните хора я знаели като Странджанката – понеже родът и идвал от Странджа планина. Армията на Иван Асен 2-ри запомнила това чудно ястие като Странджанка. Но след като се разпространило из страната, някой го наричали ястието на принцеса Ирина. Според историята и Принцеса и Странджанка са правилни.

10.Салата Цезар

През 1920 г. Цезар Кардини, собственик на италиански ресторант в Тихуана, Мексико, създава салата от крехка маруля, пармезан, рохки яйца, лимонов сок и овкусени с чесън крутони, поръсена с чеснов оцет и сос Уорчестър. По това време в САЩ започва сухия режим и Тихуана става особено популярно място, а заедно с него славата споходила за вечни времена и салатата, наречена с името на собственика – Цезар.