Да си жив и усмихнат напук на природата

Веднъж Лизи Веласкес открила в електронната си пощенска кутия линк към кратичко видео. Заглавието било: „Най-страшната жена на света“. Клипът събрал над 4 милиона посещения и хиляди коментари – в по-голямата си част – гадни. А кадрите с Лизи били около 8 секунди.

„Боже мой, как изобщо живее с такава муцуна!“ – пишели хората. „Лизи, застреляй се!“ – човешката жестокост към различните няма предел… 
 

Лизи по рождение е с тежко заболяване – организмът й не усвоява мазнини. За да не умре, тя трябва да се храни през 15 минути. Сега е висока 152 см, а тежи едва 25 кг. Сляпа е с едното око. Организмът й е толкова крехък, че всяка болест може да се окаже смъртоносна за нея.
Още в родилния дом съобщили на родителите й, че момиченцето няма да може да ходи, няма да може да говори. Тя има необратими аномалии и няма да постигне нищо в живота. „Съветваме ви да се откажете“.
Родителите не послушали лекарите. Прибрали Лизи у дома и се грижили за нея като за обикновено нормално дете. В детската градина разбрала, че се отличава от останалите деца. Но без трагични последствия за психиката й. Тя била палава, смеела се, активно участвала в детските празници. С усмивка до ушите.
На 18 години Лизи получила онзи линк към онова видео. Светът й се сринал за миг. Чувствала се унизена, уродлива и безкрайно нещастна. За първи път в живота си.
– Имах избор — казва тя. – Да стана отново щастлива или да се разбия на парчета и да призная поражението. Избрах първото. Логично, нали? Всеки иска да бъде щастлив!
Лизи си обещала 4 неща: да завърши колеж, да напише книга, да стане водещ на терапевтична група и да създаде голямо семейство. Сега Лизи е на 24. Тя е дипломирана, скоро ще излезе третата й книга и участва в множество семинари и конференции. Засега няма свое семейство. „Но още съм доста млада“ – казва Лизи и се усмихва.
Ето някои нейни мисли:
„Понякога с добрите хора се случват тъпотии. Ако стане нещо лошо – започва самобичуването – може и аз да съм виновен, да не съм направил нещо както трябва. Това е наказание. Да, ама не! Не сте длъжни да доказвате на себе си и на околните, че вината не е ваша и да се оправдавате. Просто премете този факт – че понякога се случват и лоши неща. Несправедливо ли ви се вижда? Разбира се, но нищо не можеш да направиш – случило се е.“
„Колкото сте ценни не се измерва от това какво говорят и мислят другите за вас. Когато получих онова видео, освен унижение и печал, почувствах и възмущение. Хората, оставили омерзителните коментари, присмехулниците, не знаеха абсолютно нищо за мен. Що за човек съм, какво мога, какво чувствам. Аз съм добър човек. Знам, че мога да направя много за другите хора. А на мен погледнаха само от едната ми страна – от гледна точка на външността ми.“ 
 
„Никога не позволявайте никому да ви слага етикет. Който каквото и да говори за вас, само вие си знаете на какво сте способни и какво представлявате. Вдигайте летвата високо и се стремете все нагоре. Кучетата си лаят, керванът си върви.“
 
„Безполезно е да се отговаря на агресията с агресия. Когато ви бият, ви се иска и вие да ударите на свой ред. Но отговаряйки със зло на злото, вие давате простор за негативната енергия наоколо. Това едва ли ще ви донесе щастие.“ 
 
„Трудностите и изпитанията са необходими условия за израстване. Без препятствията ние не бихме могли да достигнем върхове. Те ни помагат да се учим, да се променяме и да ставаме по-добри.“ 
 
 
„Любящото семейство означава много. Родители, които вярват в детето си, каквото и да е то, извършват велико дело. Те му вдъхват увереност в силите, способност да се справя с трудностите и да върви нататък.“ 
 
„Превърнете недостатъците си в свое оръжие. Моята „уродливост“, моята болест, ме правят по-силна. Помагат ми да съм упорита. Те са моята визитна картичка, мой отличителен знак. Хората ме виждат и ми вярват. Човек с такова лице знае за какво говори…“ 
 
 
„Трябва да се срещнете със собствените си демони. Мислех, че ще умра, когато гледах клипа. Нарекоха ме най-ужасната жена на света. Плаках няколко дни. После изгледах клипа още веднъж. И пак. Гледах го толкова пъти, че накрая той престана да ме измъчва. Виждах коментарите, чувах насмешките, но бях абсолютно спокойна.“ 
„Винаги избирайте щастието. Без да се замисляте!“ 
Сега Лизи работи върху проект в помощ на хората, подложени на присмех и неприемани от обществото заради това, че не са като другите.