Петя беше касиерка в една от най-уважаваните банки в страната и то не къде и да е а в центъра на столицата. Надарена с всичко, за което един мъж мечтае. То не са цици, то не са крака, то не е усмивка – абе… всичко. Аз,  Кънчо,  охрана на банката – млад мъж макар и леко пълничък, абе… да си го кажем направо, дебел, на 29 години много хитър и ловък.

Гъзарките от персонала – вайзерки, управителки и прочие, натруфени кокони, не можеха да стъпят на малкият пръст на червенокосата касиерка Петя. Дори я отбягваха заради това, че ги превъзхожда с красотата си и кара всеки клиент да се вдървява при вида и.

Един ден през обедната почивка я избъзиках леко, ей така за купона:

Викам й…

„Абе, Пете, ти правиш ли свирки на твоя ?“,  а тя изненадано ми отвърна:

„Що ? На тебе к’во ти пука бе ?!“

При което й викам „не бе питам, защото с тези сочни устни сигурно си добра в оралната любов“

След тези мой думи тя се втренчи в очите ми по един много особен начин.  За секунди помислих, че съм прекалил но красноречивият жест да я последвам към нишата пригодена за служителите ме озадачи.

– Петя
Слушай какво сладурче не се ебавай с кака ти Петя .. Знам че си преуморен. Свали панталоните.

– Аз

Е тук ли?!  Ама то, такова…(изненадах се аз)

Петя беше много ловка в ръце, смъкна ми дънките и пусна злия дух на свобода. Започна да го гали, да го върти и суче – страшна работа.  Не можех да повярвам какво се случва, но явно ми бе ден. Дългата й червена коса падаше върху красивото й лице докато трескаво засмукваше оная ми работа

– Аз

Леле, на финала съм…

-Петя

… действай!

Не мога да забравя погледа й в онзи момент, когато ми каза това. Звучеше точно така, както би звучала една истинска кучка. На мен само толкова ми трябваше. Кой да предположи, че Петето от касата била такава мръсница.

След като приключихме със забавите, Петя си позабърса устичката и се върна на работното си място.

Това бе един необикновен ден с едни необикновени хора. Дай боже на всеки такива колежки.