Току що прочетох един материал на тема: „Мъжете трябва да правим жените щастливи“. Да, така е! Един мъж е нищо, ако няма жена, на която да се докаже. – перифразирам малко думите на великия Джоко Росич.
Но трябва ли мъжете да продължаваме да даваме до безкрай от себе си, а в замяна да получаваме почти нищо? Ако попитате жените, ще кажат, че така е справедливо, а, ако попитате мъжете, ще са на обратната теза.
Е, аз съм мъж и като такъв ще заема позицията на своите братя по оръжие, макар и да се опитам да бъда малко от малко обективен.
Най-общо казано – един мъж трябва да се постарае да е водещата фигура в една връзка. Той трябва да вади парите, той трябва да осигурява сигурността, той трябва да доставя качеството на живот, което една жена заслужава. И тук е тънкият момент. Какво заслужава една жена? Едно и също ли е за всяка една или не е точно така? Естествено, че всяка трябва да получава толкова, колкото сама е заслужила.
Не може да се чудиш в кой салон за красота да се проснеш, за да ти епилират за пети път тази седмица вътрешната част на бедрата, а той за поредна вечер да се прибира и тепърва да звъни на някой доставчик на храна по домовете. Къде е справедливостта в това? Или пък всеки уикенд да се прибираш в ранните часове на деня от поредната нощ по клубовете с приятелките ти, а в същото време да му вдигаш скандал, че се е забавил с половин час от мача от Шампионска лига в сряда. Сигурно има жени, които откриват правда и тук.
В крайна сметка запитали ли сте се, какво точно му давате, че той да ви осигурява живот на принцеса, който собственият ви баща не е успял да осигури, а майка ви ви е казала, че това трябва да е целта в живота ви? Ако сте при него за едното ебане, тогава той ще е много по-лесно да си намери някоя труженичка, да ѝ дава по 200 лева на сеанс и да не се чуди дали вечерта ще е в настроение, дали ще го е изпрала и дали ще му е сготвила. Обажда ѝ се, идва, спуква го от секс, лъже го, че е най-добрият, става и си тръгва. А ти оставаш. Оставаш, ама поне да имаше защо. Обръщаш се и заспиваш преди него, въпреки че на следващият ден е в командировка и го чакат 13 часа път по разбитите български пътища, където не е ясно дали ще намери къде да изяде една топла супа или да сгъне поне един сандвич.
Дами, помислете добре. Да, нормално е да искате да имате по-добър живот и мъжът ви да е готов на всичко, за да ви го осигури, но, за да получиш, трябва да дадеш.
Ако всеки ден хвърляте пот с прахосмукачката, горите ръцете си над печката, обгрижвате го всяка вечер, като една добра съпруга и домакиня, тогава имате пълното право да изисквате от него всичко. Ежеседмични часове за фризьор и козметик, забавен уикенд на ново място, време за вас и вашите приятелки, рокли, обувки, глезотиики и какво ли още не. Ако той не ви го осигурява, тогава той не е мъж. Или поне, ако не дава всичко от себе си, за да го осигури. Но, ако сте просто част от декора в дома му и основната ви грижа е дали ноктите на палците на краката ви са симетрични, тогава истински мъж няма да намерите. Или ще намерите, но най-много, докато имате вода в кладенеца. След това ще се появи някоя нова, която да му вика: „Мечо“ и да се преструва, че го обича. А вие ще сте някъде на квартира, с две деца, увиснали цици, кола, която плаче за ремонт и цял куп угризения, че сте изпуснали златната кокошка, която е искала от вас да има топла вечеря на масата, топла целувка за стар на деня и две топли бедра, които вечер да го топлят.
Жените прекалено много сте свикнали да изисквате, но да давате прекалено малко в замяна. А именно на това се гради светът. Не може само да вземаш, но не може само и да даваш. Погледнете го и от библейска гледна точка – „Ако си дал – вземи, ако си взел – остави.“ Хайде и със здраве! Както и да сте се устроили, дано да сте щастливи. Все пак това е важното.
Автор: Десислав Янкулов
