Учените смятат, че разполагат с най-убедителната теория за това как са били построени древните пирамиди. Хиляди и хиляди години египетските пирамиди са ни озадачавали, сериозно – как наистина са направени?

Това, което знаем, е, че много от 100-те пирамиди са построени като гробници за фараоните на страната, а около 2780 г. пр.н.е. първата пирамида е построена близо до древния град Мемфис.

Оттогава не знаем нищо друго.

До момента, в който физици от Амстердамския университет започват да анализират стара стенна рисунка от гробницата на Джехутихотеп, датираща от около 1900 г. пр.н.е.

В проучване от 2014 г., публикувано в списание Physical Review Letters, учените твърдят, че строежът на пирамидите всъщност може да е бил доста прост.

Въпросното изображение показва как 172 древните египтяни са управлявали и премествали тези огромни камъни.

Можете да видите и работник, който излива вода върху пясъка пред шейна, която пренася колосална статуя.

И се оказва, че шейните не са били просто големи дървени дъски.

„Египтолозите тълкуваха водата като част от ритуал за пречистване“, казва физикът Даниел Бон пред The Washington Post.

„И никога не са търсили научно обяснение.

„Триенето е ужасно сложен проблем; дори ако осъзнаете, че мокрият пясък е по-твърд – както при пясъчния замък, не можете да строите върху сух пясък – последиците от това за триенето са трудни за предвиждане.“

Той казва, че експериментът не само е разрешил „египетската загадка, но и показва, което е интересно, че твърдостта на пясъка е пряко свързана със силата на триене“.

Съжаляваме, този път няма извънземни.

„Експериментално показваме, че триенето при плъзгане върху пясък значително намалява при добавяне на малко – но не прекалено много – вода“, се казва в изследването.

„Образуването на капилярни водни мостове увеличава модула на срязване на пясъка, което улеснява плъзгането.

„От друга страна, твърде многото вода кара капилярните мостове да се срастват, което води до намаляване на модула на срязване; в този случай наблюдаваме, че коефициентът на триене отново се увеличава.

„Следователно нашите резултати показват, че коефициентът на триене е пряко свързан с модула на срязване; това има важни последици за транспортирането на гранулирани материали.

„Освен това е показано, че полидисперсността на пясъка също оказва голямо влияние върху коефициента на триене.“