Наноцелулозата, позната под съкращението CNF (Cellulose NanoFibrils), се произвежда от дървени отпадъци, които се добавят към вода и се обработват механично, докато се превърнат в малки целулозни нишки. Водата от получения гел се извлича и това, което остава са свързани една с друга нанонишки.

Учени от Шведския кралски технологичен институт и Станфордския университет в Калифорния са използвали наноцелулоза, за да създадат лек, порест, подобен на аерогел материал.

„Материалът прилича на пяната в матраците, въпреки че е малко по-твърд, по-лек и по-порест“, казва шведският изследовател Макс Хамеди.

Гъбестият материал е обработен с електропроводимо мастило, което му е придало способността да задържа електрически заряд. Благодарение на триизмерната си структура материалът е в състояние да складира повече енергия в по-малко пространство в сравнение с конвенционалните батерии, съдържащи двуизмерни материали.

Уникалната батерия от ново поколение, която е хиляда пъти по-тънка от лист хартия, по безвредна е за околната среда и е по издръжлива, ще се използа за батерия за телефони. По този начин те отстраняват проблемът с това, че съвременните батерии са създадени от твърди основи, които са твърде крехки, за да издържат достатъчно дълго на подуване и свиване, когато съхраняваните електрони преминават през тях. Създателите и увериха, че тя може да функционира безпроблемно дори и при 400 цикъла на зареждане, което я прави една от най-дълготрайните нанобатерии досега.