Празникът Кръстопоклонна неделя се отбелязва днес. Това е един от дните, когато специално се покланяме на един от най-ярките символи на нашата вяра – Светият и Животворящ Кръст Господен.

Той се изнася от олтара и се поставя в центъра на храма. Смята се, че в средата на постите този ритуал дава на християните духовна сила да извървят до край пътя на пречистването до деня на Възкресението.

По традиция кръстът остава за поклонение в центъра на всеки храм до следващата неделя.

Ако Благовещението – благата, радостна вест за предстоящото рождение на Божия Син, е началото на човешкото спасение, то кръстът е неговото изпълнение. Защото чрез кръста Спасителят изкупи греховете на света и даде Себе Си откуп за спасението на всички, които са вярвали, вярват и ще вярват в Него.

Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва празнична Света Литургия и християните се покланят на изнесения в храма Кръст.

Два пъти в годината Православната църква поставя Христовия кръст в центъра на своето богослужение. Тези два празника разполовяват годишния кръг на две. Единият празник е днес – в средата на Великия пост, а другият – на 14 септември.

За имен ден черпи Нели – древногръцко име, което означава светла. Жените с това име празнуват имен ден на Кръстопоклонна неделя.

Освен това на днешния ден църквата почита преподобни Георги, епископ Митилински.

Преподобни Георги още от малък възлюбил Христа и приел монашеско пострижение. Водел смирен и добродетелен живот.

През време на гонението срещу почитателите на светите икони, предприето от император Лъв ІІІ Исаврянин (717-741 г.), той се проявил като непоколебим защитник на иконопочитанието.

По-късно, през времето на император Константин Порфирородни (780-802 г.), когато гонението било прекратено, той бил възведен в архиерейски сан и станал митрополит в гр. Митилин на о-в Лесбос.

Когато на императорския престол се възкачил Лъв Армянин, преподобни Георги бил вече твърде стар. Лъв възобновил гонението срещу почитателите на светите икони с още по-голяма сила.

През 815 година той свикал в Цариград много епископи и ги убеждавал да приемат иконоборческата ерес. Повикан бил и преподобния Митилински епископ Георги.

Той се проявил като смел войн Христов и пред всички изобличил императора и патриарха – иконоборец за техните еретически заблуждения.

Като не се засрамил от побелелите коси и дълбоката старост на светителя, Лъв Армянин заповядал да го изпратят на заточение в Херсон, където светият старец починал в изгнание.

Той предпочел да пожертва временния живот на земята, но да остане верен изповедник на православната вяра и да получи вечен блажен живот.