Болестта Х може да бъде вирус или мутирала бактерия, резистентна на антибиотично лечение. Това заяви пред „Телеграф“ бившият директор на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.
За нея се заговори след дискусия на Световния икономически форум в Давос на тема „Подготовка за болест Х“.
Зад нея стои не конкретна инфекция, която ни заплашва към момента, а план за действие при бъдеща пандемия.
Без паника
„Фактически няма нищо извънредно и много опасно. Просто трябва да се спазват някои правила“, успокоява професорът.
За пръв път болестта Х бе спомената от експерти на СЗО през 2018 година, още преди пандемията от COVID. Тя е сборно понятие за възможна инфекция, която може да засегне много държави.
„Още преди десетилетие бях казал, че на 5 до 10 години възниква някаква болест, която може да заплаши с епидемия или пандемия. Тези инфекции обикновено възникват от животинския свят и преминават към човека.
Възможно е чрез мутация или по друг начин такива микроорганизми от животинския свят да преминат към хората. Това е най-вероятният вариант за поява на опасна инфекция, която може да придобие глобален характер“, разясни проф. Кантарджиев.
Голям потенциал за разпространение имат инфекции като Ебола, вируса Нипа и вируса Маргбург. Това са болести, причиняващи хеморагична треска, подобна на Конго-Кримската хеморагична треска и хеморагичната треска с бъбречен синдром, които имаме в нашата страна.
В момента по света има огнища на опасни заразни болести, каквато е известната чума в Мадагаскар. Микробът, причинител на чумата, е известен с епидемиите си още по древността.
Експерти на СЗО, включително и генералният й секретар, заговориха за възможността за възникване и епидемично разпространение на бактерии с придобита резистентност към антибиотиците.
„Това се е случвало в човешката история с холерата и чумата, когато антибиотици не е имало. На нас ни е много лесно да лекуваме бактериите с антибиотици, но ако те са неефективни, заплахата си е такава, каквато е била преди столетия от чумата или от холера“, отбеляза професорът.
Реакция
Държавите трябва да развиват научен потенциал, така че да могат да реагират на такъв случай.
Системите на здравеопазване трябва да имат готовност, не както беше преди три години в последния момент да се правят инсталации за подаване на кислород в нашите болници.
Тези неща трябва да се развиват .Само така ще бъдем до известна степен подготвени, подчерта професорът.