Хората, несправедливо осъдени и загубили жилищата си, както и тези с висящи изпълнителни дела, могат да отвърнат на удара и да получат възмездие. Серия произнасяния на Съда на ЕС, които нашият Върховен касационен съд вече започна да прилага в практиката си, дават на длъжниците възможности за защита дори когато всичко изглежда загубено, пише „Сега“. 

Жертвите на некоректни банки, фирми за бързи кредити или други търговци могат да поискат от съда преразглеждане на делата им и парично обезщетение или на освобождаване от задължения, когато става дума за незаконно начислени плащания по силата на неравноправни клаузи

Неравноправни клаузи са такива уговорки в договора, с които търговецът,  за да реализира свръхпечалба, използва позицията си на сила, за да налага на потребителя противозаконни практики. През годините много клиенти на банки и други финансови институции си изпатиха от увеличаване на лихвата по неясни, неразписани в договорите им правила.

Други пострадаха от прословутите заеми в швейцарски франкове – поскъпването на тази валута ги доведе до невъзможност да си плащат вноските. Върху най-бедната част от населението пък се стовариха заробващи схеми на фирми за бързи кредити с всякакви безумни такси. 

Ето пример за неравноправие. Преди години банката Хикс е отпуснала на Иван Иванов ипотечен кредит, като лихвата по него е „вързана“ с неясен показател – „базисен лихвен процент“. Въпросният базисен процент не се формира по определена формула и зависи не от пазарните условия, а от…  борда на банката. За ужас на кредитополучателя лихвата му започва периодично да се качва, а с това и вноските, които трябва да плаща. 

Човекът закъснява с погасяването, банката се обръща към съда, получава изпълнителен лист и възлага на частен съдебен изпълнител да събере вземанията й. Това се случва по силата на прословутия чл. 417 от ГПК, който урежда „бърза писта“ за такива вземания – кредиторът просто показва изчисленията си, съдът ги приема и издава заповед за изпълнение. Този казус е до болка познат на стотици хиляди ужилени от банки, фирми за бързи кредити, комунални доставчици (по чл. 410 от ГПК) . 

Тези заповеди ставаха окончателни (влизаха в сила)  – въпреки че търговецът е надписал задълженията, прилагайки забранените от закона неравноправни клаузи.
 

Един месец и капанът щраква  

Дълги години потребителите страдаха и от невъзможност да се защитят, ако по някаква причина са пропуснали срока да възразят в съда срещу банковия произвол. Длъжникът до 2019 г . имаше само 2 седмици срок (който понастоящем е едномесечен) да възрази, когато кредиторът е поискал издаване на изпълнителен лист заради забавени вноски, а ако по някаква причина пропусне срока, заповедта по чл. 417 или чл. 410 става неоспорима – дори когато кредиторът е напомпал неправомерно задължението.

До края на 2019 г. се прилагаше правилото за фингирано връчване  – залепване на съобщение на входната врата на кооперацията се смяташе за достатъчно уведомление. Ако човек отсъства задълго или просто не види листчето (защото е било откъснато от някой съсед или от чистачката), пропускаше 14-дневния срок да подаде възражение в съда.

Така много длъжници се оказаха безпомощни жертви, загубиха жилищата си, ипотекирани срещу кредит, други станаха вечни длъжници.

Като гумен печат

Банките се обръщат към съда за бързо издаване на заповеди и възлагат на частни съдебни изпълнители да събират вземанията им, улеснени от магистратите – съдиите по тези дела в масовия случаи уважават исканията на кредиторите, без да проверяват коректни ли са договорите, има ли неравноправни клаузи. 

За да бъде сложен край на тази практика, през 2019 г. бе приета законова промяна, която задължава съдилищата служебно да следят за неравноправни клаузи в този тип производства. Но много магистрати продължиха по старому – просто приемат претенциите на кредиторите, без да излагат мотиви и без да проверяват. Само че длъжниците вече могат да „съборят“ влезли в сила заповеди за изпълнение – ако в договора за кредит е имало неравноправни клаузи, а съдията не е отчел това. 

Вятърът на промяната дойде от Люксембург

Съдът на ЕС (СЕС), който дава тълкувателни разяснения на европейското законодателство, се произнесе по редица казуси, вкл. и по запитване на български съдия по дело C-379/21. СЕС се произнесе недвусмислено – националните съдилища са длъжни да преразглеждат влезли в сила заповеди, ако съдията, издал изпълнителния лист, не е направил проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора с длъжника и това не е изрично записано в мотивите му да уважи претенцията.

Вследствие на тълкувателните актове на СЕС нашият Върховен касационен съд преобръща на 180 градуса досегашната си практика и вече приема, че влезлите в сила заповеди по чл. 410 и по чл. 417 от ГПК подлежат на преразглеждане, когато заповедният съд не е направил мотивирана проверка за неравноправност на договорните клаузи (виж Определение № 4203 от 20.12.23 г. по гр. д. №1767/23г. на ВКС, 4 г. о.).

Времето нa „хищническото“ кредитиране вече свърши – жертвата може да обърне към съда и да си възстанови надвзетите лихви и неправомерно начислени такси, а при бързите кредити може да си върне всичко платено над чистата стойност на кредита.
Ако ипотекираното жилище вече е продадено, то не може да бъде върнато, но ощетеният човек може да получи компенсация и да си върне всеки лев, който му е бил отнет по силата на неравноправни клаузи в договора.

Пътят за защита е отворен

Сега за пръв път спасението е в ръцете на самия давещ се, но и на правната общност, а и на обществото като цяло.
Защитата на потребителите има двойна цел – освен защита на конкретния човек и защита на изграждане на законосъобразен пазар, което е в обществен интерес, защото без работещи при пазарни условия икономика и пазар на кредитите не може да се постигане и висок стандарт на живот, а това е, което всички ние като общество искаме.

Правото на справедлива и законно установена печалба на кредитора не се засяга – засягат се незаконно предвидените разходи и обезщетения, които превръщат кредита от възможност в загробване.

Проблемите, свързани със защитата на потребителите, засягат всички. Всеки от нас е потребител и може да падне в капана „неравноправни клаузи“. Затова битката трябва да се води от цялото общество. Тази битка ще продължи и през новата година –  с прилагане на новата директива за потребителския кредит, която засяга:

–  ограничения при рекламата на бързите кредити,

– повишаване на икономическата култура на населението

– и изисквания за проверка на кредитоспособността на потребителя преди отпускане на кредита.

Предвидени са и нови ефективни възпиращи мерки, които България предстои да въведе в националното законодателство и практика. Адекватното прилагане на тези мерки изисква координация на усилията на потребители, адвокати, съдии и всички компетентни правозащитни  институции.