Най-красивата усмивка в радио и ТВ ефира озарява вече и страниците на TheMainline. Срещнахме се в едно от любимите работни места на красивата Даяна Христова – един от столичните молове, в които тя ден подир ден посреща хората с неотразимия си чар и внася в сивия им живот поне една усмивка, която да ги топли в продължение на часове. На мен още ми държи топло, въпреки че минаха не часове, а вече дори дни, откакто с нея си казахме „Довиждане“, когато интервюто ни приключи. Като споменах интервю, май е време да ти издам част от темите, за които си поговорихме с Даянчето. Естествено е да я питам за предстоящите коледно-новогодишни празници, но реших и да я изтормозя малко с гадни работи, за да видя дали е възможно да има 100% позитивни хора, въпреки всичко негативно, което ни заобикаля всеки ден. Тя премина теста ми с „Отличен“, само за да докаже, че някъде там винаги ще ги има онези същества, които сякаш са създадени само и единствено, за да ни радват. Даяна от The Voice е точно такова същество. Убедете се сами.

Здравей, Даяна! Срещаме се около седмица преди Коледа. Как е настроението при теб? Усещаш ли коледния дух или още го търсиш по някакъв начин?

Още го търся, като че ли… Радвам се, че хората вече са настроени така добре, коледно, търсят се подаръци, има приятна емоция навсякъде – по магазини, в реклами, в музиката. Да, може да е комерсиална, но на мен ми харесва. И все пак още не ми е дошло настроението. Рано ми е. Мисля за други неща.

А беше ли послушна тази годината? Очакваш ли Дядо Коледа да е благосклонен към теб?

Да! Смятам, че съм била послушна. Тази година ми беше много хубава!

През февруари ще станат 3 години, откакто си част от медийната група на The Voice. Спомняш ли си първият работен ден там и да ми разкажеш как е минал?

Направо настръхнах, докато го казваш, и веднага се върнах назад във времето. Помня още кастингите преди да започна работа и след това помня обучението от Венци – бивш водещ на Your voice. Беше ми много приятно, но и странно в същия момент. Комуникация с толкова много хора. Натрупах много емоции, запознах се с много различни хора и то в един и същ ден. Накрая чак ме болеше главата. Винаги съм вярвала, но тогава за пръв път се убедих, че енергийни вампири има на този свят. Хубавото е, че лека полека свикваш и накрая ти остава само приятното от работата.

За втори път чувам израза „енергиен вампир“ и то в рамките на седмица. Я ми разкажи малко за тези хора – какви са, как да ги разпознаем?

Не можеш да ги разпознаеш! Ако главата те заболи след комуникация с някой и почувстваш едно емоционално изтощение, сякаш раздаваш енергията си несъзнателно, тогава си срещнал точно такъв човек. После, уж гледаш да ги отбягваш, но пак контактът ти с тях топи енергията ти.

Работата ти е свързана с много хора. Ти си позитивен човек и обикновено се срещаш именно с такива, но 100% има и от онези, които са малко по-явни от енергийните вампири. Нека ги наречем – лоши хора. Разкажи ми някоя гадна история, която да е свързана с такива.

Аз не вярвам, че има лоши хора. По-скоро вярвам, че хората просто имат комплекси или пък лош опит в живота. С други думи – опитът може да бъде лош, но не и хората. Просто са си изпатили с него. Виж, негативни хора има много, но на тях им отвръщам с безразличие и напълно ги неутрализирам. В моята работа все пак трудно успявам да се докосна толкова навътре до човека. Фактор ми е кого ще поздрави, кого ще зарадва и някак с това не му позволявам да бъде негативен. А пък в личен план, винаги се обграждам от приятели и роднини, които да ме зареждат. Покрай двете неща не ми остава време за негативизъм.

А има ли нещо, което може да те изкара извън нерви?

Винаги има нещо, което те изкарва извън нерви. При мен е може би простотията. Има и нещо, което аз много не харесвам да виждам – лошото отношение към животните! Това направо ме изкарва извън нерви. Простащината също се изразява и във възпитанието, ако си хвърляш боклуците на улицата и най-често се спречквам с хората точно заради тези неща. Побеснявам, когато видя някой да си удря кучето или да си хвърля фаса през прозореца. Тогава човек може да ме види в негативната ми светлина.

Точно натам ми е насочен и следващия въпрос. Всички те познават, като онова веселото и готиното момиче, което винаги посреща хората с усмивка, но ми е интересно да разбера дали имаш и по-тъмна страна?

Имам, при всички положения. Всеки човек има добри и лоши страни. Мога да кажа, че си позволявам да разкрия на 100% себе си само пред най-близки хора. Точно те те приемат такъв, какъвто си и въпреки лошото в теб и тъмната ти страна.

Бягаме от негативното и се местим към позитивното, но с паралел спрямо работата. Ти се занимаваш с готини и весели неща, но това ти е професия все пак. Интересно ми е да разбера как успяваш да разпускаш, когато наоколо няма микрофон, няма камера, няма фотоапарат и тям подобни неща?

Истината е, че аз трудно допускам хора до себе си. Разпускам с приятели – хората, пред които не се притеснявам какво и как ще кажа, защото те не ме преценяват и вече знаят що за човек съм. Разпускам сама вкъщи с книга, чай, свещи… Обичам много уюта. Обичам да разпускам и сред природата. Зареждам се, когато съм на хубаво място. Но основният ми фактор е да съм заобиколена от най-любимите ми хора.

Отиваме и към най-важния въпрос за нашите читатели – какви мъже харесваш? Има ли някаква формула, която оприличава перфектния мъж за теб?

Не! Перфектният мъж е този, с когото се чувствам перфектно. Нямам един типаж за физика. Ще дам пример с някои известни личности, за да направите паралел. Харесвам мъже от Брад Пит до Джерард Бътлър. Харесвам тъмни мъже, харесвам и светли мъже… няма никакво значение. Не мога да харесам един мъж, само заради външността му!

Добре, тогава ще те попитам друго яче – какво е първото нещо, което забелязваш у един мъж? Какво би те накарало да отидеш при един случайно срещнат мъж и да го заговориш?

Енергията, която излъчва. Аз съм много интуитивна и много умея да усещам енергиите на хората. Ако човекът излъчва позитивизъм, е много по-вероятно да отида към него и да го заговоря. Разбира се, извън работата ми, аз съм много по-срамежлива. Аз не съм от онези, които без микрофон и камера, могат да отидат и да си говорят, с когото и да е. Но, иначе, това ми харесва първо у един човек – ако е позитивен, ако е с усмивка… Очите никога не лъжат! Винаги има една искра в готините хора, която се вижда.

Ти романтична личност ли си или по-скоро си падаш по спонтанните неща?

Аз съм от много неща по много! Обичам романтиката, но смята, че човек може да си позволи да е романтичен, само когато познава партньора. Не обичам клишираните неща! Не обичам на първа среща, например, да ми се подари букет от рози, само защото той смята, че ще ми се хареса. Харесва ми романтиката да е съобразена с мен. Ако ме познава, тогава той може да си позволи да бъде романтичен по уникален начин с мен. Не харесвам жестове, които са се получили от комерсиалното мислене на хората.

Няма как да ме видите да припадам от щастие, когато ми подарите букет с рози. Дайте ми един сет суши и вижте, колко щастлива ще съм, докато похапвам!

Не харесваш значи разните там чиклити и романтични романчета?

Не разбирам, защо момичетата припаднат по огромни букети от рози… Аз, например, бих се зарадвала повече на голям сет суши – по-полезно е и ще се чувствам доста по-добре, след като си хапна.

Дай да направим един паралел между миналото и настоящето. Виждаш мъжете и жените сега – в XXI век, и предполагам имаш някакви познания и поглед върху мъжете и жените от, да речем, преди 30 години. Откриваш ли някаква съществена разлика или според теб нищо не се е променило?

С всеки изминал ден се променят нещата. Смятам, че в днешно време жените се стремят да бъдат по-независими от мъжете за разлика от преди, когато жената е била домакиня и майка, докато мъжът е бил амбициозният, този, който е носил пари вкъщи, който се е грижел за финансите на семейството… Това според мен е разликата. На днешно време равенството е много по-важно. Дори и за мен е така.

Липсата на опит и интелект са причината хората да поставят останалите в рамки.

Хората много мразят да бъдат поставени в дадена категория, но пък обичат да го правят с останалите. Ще те питам за по-трудното – ти би ли се поставила в някакви рамки?

Споменах вече, че харесвам позитивни хора и ако може, бих се сложила именно в тази категория – на позитивните, а не на негативните. Наистина не харесвам, когато хората си правят изводи. „Всички жени били такива, всички мъже онакива…“ Смятам, че това показва колко малко опит имаш. Ако имаш опит на своя страна и си достатъчно интелигентен, никога няма да слагаш хората под един общ знаменател. Това показва страх да натрупаш още опит.

А сега за финал. В момента си обезоръжена от най-силното си оръжие – усмивката. Няма камера, няма как хората да те чуят, а ще те четат. Какво би искала да им кажеш, за да ги спечелиш, въпреки липсата на най-силното ти оръжие?

Искам да им кажа да правят неща, които ги правят щастливи и преди всичко наистина да търсят собственото си щастие. Смятам, че особено в наши дни, ако всеки мисли за собственото си щастие, вместо да гледа как се развива животът на съседа, на брат му, на сестра му и т.н. Ако гледа първо собствения му живот да върви, ако гледа да трупа опит, знания, ако се опитва да прави другите щастлив, тогава увеличава драстично шанса си самият той да бъде такъв.

Благодаря ти много за този разговор! Пожелавам ти весели празници и да прекараш едни много хубави Коледа и Нова година!

На теб ти пожелавам много хубава 2016 година и да се срещаш и ти с много готини хора!

Автор: Десислав Янкулов Снимки: Личен Архив