Казанова – любовникът, който не печели с красота

Питали ли сте се някога как ли е изглеждал най-големият любовник в света? Името му е Джакомо Джироламо Казанова и честно казано не е най-красивият мъж, който може да видите. Въпросът е как е успял да си създаде имидж на „Playboy“. ето малко информация за него.

691686_djakomo-kazanova01-foto-wikipedia_ff

Роден е на 7 април 1725 г.

 Личността му е всестранно развита. Бил е  известен с авантюризма си, изявявал се като търговец,  дипломат, шпионин,  политик,  философ, магьосник и преводач. Дори през живота си написва над двадесет книги и няколко пиеси.

Джакомо останал сирак от малък и бил отгледан от леля си, която дала прекрасно образование и възпитание на Казанова, а най-главното е, че успяла да развие в бъдещият любовник директно магическо излъчване и галантност, които впоследствие стават главното оръжие на италианеца в завоеванието на женските сърца.

Учил е в университета в Падуа и, въпреки че е изхвърлен за неприличие, получава докторат по право, когато е бил едва 17 години. На 21 – годишна възраст,  придобил незнайно къде умения в лечителство и окултизъм, той започва да се грижи за здравето на възрастния венециански аристократ Матео Брагадин, който от благодарност го осиновява.

През 1749 г. Казанова среща първата си голяма любов Хенриет, за която пише: “Който смята, че една жена не е достатъчна, за да направи мъжа щастлив 24 часа в денонощието, никога не е познавал Хенриет”. За огромно съжаление тя го напуска и разбива сърцето му.

Преследван от Инквизицията в продължение на години, през 1755 г. Казанова е тикнат в затвора на Венеция за множество престъпления. Успява да избяга и следващите 18 години странства из цяла Европа.

Казанова умира нана 4 юни 1798 г. (73 години) в замъка в Дукс. След смъртта си става още по-известен и се превръща в легенда.

Ето и негови вдъхновяващи цитати:

Любовта е три четвърти любопитство.“

„Достоен или не, животът ми е моя тема и моята тема е моя живот.“

От неопитните момичета може да се научи много.“

Ще започна с това признание: какво съм направил по време на моя живот, било то добро или лошо, е било направено свободно, аз съм свободен човек.“

Сърцето и главата са съставните части на характера; темперамента няма почти нищо общо с това и следователно, характера, зависи от образованието и може да бъде коригиран и подобряван.“

Винаги съвсем съзнателно съм считал себе си като главна причина за всичко хубаво и всичко лошо, което може да ме сполети. Поради това винаги съм можел да се чувствам като ученик на самия себе си и винаги съм бил готов да обичам учителя си.“