Хората определено са извратени създания. Понякога не мога да си представя как е възможно определени неща да възбуждат един или друг, но бързо осъзнавам, че и аз съм от тези извратеняци, които обичат неестествените ласки. И все пак не съм толкова извратен, като хората, за които ще прочетете по-долу.

• „Когато ходя до тоалетната, винаги си пъхам големи топчета тоалетна хартия в ректума.
  
  Започнах да го правя през ноември с откачената идея, че ще се залепят за акото. Така и стана. Вече 7 месеца не спирам да го правя. Дори вече не мога да се изхождам нормално, ако не го направя.“
• „Вече съм на 29. Когато бях ученичка, никога не съм била от популярните момичета, но не съм била и от смотаните. Някъде по средата по-скоро. Имаше едно момче, което смятах за един от най-близките ми приятели, въпреки че знаех, че си пада по мен. Постоянно се опитваше да ми го каже, но аз винаги се шегувах нещо или не му давах възможност, да се доизкаже. Нарочно, естествено. накрая той се отказа и си намери приятелка. От тогава пътищата ни се разделиха. Повече не видях Мичъл. Чух, че се е преместил във Франция. Имал страхотен живот и е много щастлив. Това, което искам да си призная, е, че имам любящ приятел и деца, но през всичките тези години аз не спрях да си мисля за него. Постоянно ме преследва мисълта „Ами, ако…“ Сънувам го поне веднъж седмично. Опитах се да се свържа с него, чрез facebook, но не получавам отговор. Възможно ли е да се влюбиш в някого, само защото ти липсва? Толкова съм объркана и изплашена. Не съм виждала този тип от повече от 10 години и въпреки това мисля, че съм влюбена в него. Не съм го споделяла до сега с никого.“
• „Когато влязох в гимназия, тоалетните там бяха отвратителни. Бяха стари, с пожълтели тавани и черни седалки. Смърдеше! Правех всичко възможно, за да не ги посещавам в училище. Стисках. Но в края на деня направо щях да се пръсна. Постоянно водех един вътрешен конфликт със себе си, че ще успея да стигна до дома. С времето започнах да се възбуждам от това стискане. Завърших гимназия и отидох в университета и все така. За толкова дълго време ми се превърна в навик. После се появиха децата и животът ме застигна, но продължих със задържането. Вече все по-силно усещам, че ме възбужда това. Тресе ме и малко срамното чувство, че дори мъжът ми не ме възбужда така.“
• „Току що правих секс за пръв път. Изплашена съм, защото мисля, че съм бременна. Той използва само един кондом. Моля ви за съвет.!“
• „Във всекиго виждам потенциал за секс. Без значение какъв ми се пада. Не с потенциал към мен, а по-скоро си ги представям как правят секс с партньорите си. Представям си срамните им части и как се справят в леглото.“
• „Имам този приятел, който е около 150 сантиметра висок, прилича на момиче, носи прическа на плитчица и има идеални крака и дупе. Гаджето му е мой приятел, но никога не бих предположила, че би излизал с друг мъж. Преди няколко седмици заминахме заедно на едно парти с маски и дребничкият се беше облякъл като японска ученичка. Не можех да се сдържа и затова го зяпах и се чувствах неловко от това. Понякога имам фантазии, в които го масажирам с пръст и разни други сексуални фантазии, а аз все пак съм момиче.“

Автор: Десислав Янкулов