Историята, която ви предстои да прочетете е на мъж, който случайно или не се е запазил девствен дълбоко в 20-те си години, а съпругата му се оказва първата и единствена жена, която някога е целувал. Името на героя в тази история е Ноа Белацки и той е описал пред колегите от Playboy, какво всъщност е да си девствен мъж дълго след навършването на 20 години в съвременния ни свят. Предлагам ви да се настаните удобно и да отделите няколко минути, защото наистина има, какво да научите за самите себе си.

(Текстът е превод от Playboy.

com, където авторът говори от първо лице.)

В 20-те си се чудех дали съм хетеросексуален.

Не подлагах сексуалността си под съмнение в прекия смисъл. Харесвах жени. Но, въпреки опитите ми, не се срещах с такива, камо ли да спя тях. Останах девствен до късните си 20. Съпругата ми, господ да я поживи, бе първата жена, която съм целувал.

Няма ден, в който да не ми е трудно да си го призная, въпреки че сме жените повече от десет години. Дори сега не ми е лесно, правейки го за Playboy. Хетеросексуалните и по-точно хетеросексуалните мъже не бива да остават девствени до късните си 20. Ако е така, обществото те определя като ненормален и те принуждава да се срамуваш от себе си.

Е, разбира се аз открих, че мога да правя секс със себе си. То това беше лесно. Но етикетът „хетеросексуалност“ ми тежеше. Успелите хетеросексуални мъже са опитни и правят секс с много жени. Според този стандарт аз бях провал. „Хетеросексуалност“… чувствах, че с това трябва да се определям, за да съм нормален, но ме караше да се чувствам точно обраното.

Същото мисля, че е и при хората, определяни като „сисексуални“. Това е дума, която влиза в употреба през последните десетина години, за да опише хората, които по рождение им бива наложено да са от определен пол. Това са хора, които не се самоопределят с пола си или иначе казано са транс.

Някои радикални феминистки се смущават, когато ги определят за сисексуални. Те се смущават от него, както аз се смущавам от „хетеросексуален“.

Сара Дитъм, например, написа, че въпреки, че не е транс, тя никога не се е чувствала удобно в пола си, по начина по който „сис“ я определя. „Мразех тялото и исках да е различно. Напълно нормалното ми и функциониращо женско тяло бе провал за женствеността. Мисля, че това при повечето жени е форма на самоомраза, която е част от това да си жена.“

„Хетеросексуалността“ не ми прилягаше и се чувствах подтиснат. За Дитъм „сисексуалността“ не и приляга и се чувства подтисната.

Логиката на Дитъм бе паралелна с моята и всъщност вървеше паралелно с тази на много нормални мъже, които смятат, че да си хетеросексуален не е толкова забавно. Тя за мен не бе привилегия през 20-те ми години. Чувствах я като грозно бреме, която ме смазваше и деформираше.

Хетеросексуалността ме нараняваше. Но това означаваше ли, че се чувствам подтиснат, по  начина по който са подтиснати хората с обратна сексуална ориентация? Не, разбира се, че не. Чувствах срам, но не и систематично, по начина по който го чувствах обратните. Девствените не ги дискриминират при интервю за работа, например.

Дитъм правилно казва, че жените са дискриминирани и телата им биват презирани. Но това не означава, че сис жените получават същата доза агресия и репресия, каквато изпитват транс хората.

Дитъм е определяна като сис, но не навсякъде бива заклеймявана като такава. Но как транс хората могат да говорят за своите притеснения и опит, ако не им е позволено, ако те са съвсем различни от онези при сис хората?

Истина е, че всички етикети идват от едни и същи хора.

Има социална категория, която описва сбърканата реалност, но не и биологичната и платонична истина. Има хетеросексуални хора, които не правят секс. Много от сис хората се чувстват неудобно от половите си специфики. Някои нормални мъже спят с други мъже. Някои черни хора имат розова кожа. Индивидуалностите не пасват лесно в кутии. Идентичностите са тясно свързани.

Но дори и да не са, идентичностите имат общи характеристики. Те са свикнали с полицейското в опита си да определят кой е прав и кой е крив или да определят кой заслужава да бъде тормозен и обект на насилие, кой да бъде пратен в затвора и кой заслужава документ за брак, кой е естествен и кой неестествен.

Е, как се говори за това? Как разбираме, че определени хора биват дискриминирани? Трудно е, защото онези, които не срещат дискриминация, са безлични. Както активистът и теоретик – Джулиа Серано, казва: „сис технологията е безценна в определянето на разликата между транссексуалните и сисексуалните през погледна на обществото.“

Когато транс хората даден човек и кажат, че е сис, те не създават обидна или привилегирована категория. Те просто наименоват нормалността, според която се определят.

Причината за даване на име на нормалността, не е за да я направи по-нормална, какво Дитъм мисли. По-скоро затвърждава мнението, че сис не е нормално. Хората имат различен опит в половото идентифициране и нито един от тях не е стандарт или правило, а просто различни хора с различен опит в сексуалността.

Обикновено те не биват преследвани или опорочавани. В този ред на мисли „хетеросексуален“ и „жена“ са безсмислени понятия или просто информативни, като цвета на косата или очите. Няма да чувстваш, че искаш да си като тях. Няма да се чувстваш натоварен от очакванията на нормалността.

Но все още не сме достигнали Еден. Преди да стигнем до там трябва да сме наясно кой отговаря за портите. Гей хората не са създали принудително термина „хетеросексуалност“. Транс хората също не са създали принудително термина „сисексуалност.“

От друга гледна точка, погледът ми върху обратните не накара да се замисля за собствената си сексуалност, макар и да не съм изпитвал техния опит в дискриминацията. По същия начин се е научила да се самоопределя и Дитъм спрямо тях, въпреки че и тя не е имало как да изпитва същите проблеми.

„Трябва да имаш нормален пол. Трябва да имаш нормална сексуалност.“ – това са очакванията, които удрят по всеки. Никой никога не е достатъчно нормален. Това не значи, че сис и транс хората имат същия опит. Но и не значи, че транс хората имат напълно различна същност от всички останали.

Да си сис и да се наричаш сис не е състояние, в което щастливо да самоопределяш пола си. Това е да знаеш, че няма никой, който да е перфектен и щастлив от връзката си със собствения пол.

Ако не съм бил нормален хетеросексуален сис мъж през 20-те си (или сега), тогава думи като „хетероксесуален“ и „сис“ са полезно напомняне, че няма нищо „нормално“ в хетеросексуалността, сисексуалността или характеристиката на мъжа. Транс хората не са онези, които определят очакванията и границите на всички останали. Но техният опит помага много на думата „сис“, защото с нея става лесно да се самоопределиш и да се разграничиш от очакванията.

Автор: Десислав Янкулов