На 15 октомври 2022 г. Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит отбеляза своя 77-и рожден ден. Личният празник на Негово Светейшество бе отбелязан със съборна архиерейска св. Литургия в митрополитския катедрален храм „Св.
вмчца Неделя“, след която бе отслужен благодарствен молебен.
Юбилей
Времето лети за духовника и в личен план, но и откакто оглави БПЦ. Минаха близо юбилейните 10 лета, откакто точно по обяд на 24 февруари митрополит Йосиф, който бе говорител на избирателния патриаршески събор, излезе от Синодалната палата и с треперещ от вълнение глас възвести на медиите: „Имаме патриарх и неговото име е… Неофит!”.
Съдбата на бившия владика показва, че пътищата Господни наистина са неведоми. Защото духовникът, който в момента стои на кормилото на православната църква, можеше вместо свещенослужител да стане машинист и да управлява не паство, а влак. Както свидетелства брат му – доц. Димитър Димитров, диригент на хора на катедралата „Свети Александър Невски”, Неофит всъщност е искал да продължи по пътя на баща си и да стане локомотивен машинист, пише Телеграф.
Пътека
Всъщност житейската пътека за Симеон Николов Димитров (както е светското му име) до бялото патриаршеско було е дълъг и нелек, а след това действията му целят основно да не се излиза от коловоза на канона и вярата. Роден е в работническо семейство. Баща му е железничар, а майката – прислужничка. Майката била силно религиозна, редовна посетителка на църквите „Света Петка“ и „Света Неделя“.
Именно тя изиграла основна роля за постъпването на сина й в Семинарията. Когато дошло време да учат, бащата поискал да ги изпрати в училище за жепейци, но майката отсякла – не, в Семинарията.
Иначе детството на Неофит е като на другите деца от кв. „Герена” – палави игри и футбол. Оттогава се смята, че Негово Светейшество е левскар, но той самият не парадира с това.
След завършване на основното си образование през есента на 1959 г. Симеон Димитров е приет за ученик в Софийската духовна семинария, която в онези години е „заточена” в Черепишкия манастир. Завършва я през 1965 г.
Служба
Военната служба е задължителна за всички – дори за бъдещите духовници. Така през 1965 г. редник Симеон Димитров влиза в казармата. Полковник Кръстю Стойчев, тогава пряк командир на бъдещия патриарх в 57 мм зенитна батарея си спомня, че е бил далекомерист. Притежавал много добро стереоскопично зрение, благодарение на което много точно определял разстоянието до целта. Заради отличните си стрелби редник Димитров бил повишен в звание „ефрейтор”.
Малко след като се уволнява през 1971 г. завършва Духовната академия „Св. Климент Охридски“. На 3 август 1975 г. в Троянската света обител е подстриган в монашество с името Неофит от патриарх Максим. През 1994 г. е избран за Русенски митрополит. От това време започват за него телесни мъки с кардиологичен характер. За щастие благодарение на Бога и българските хирурзи здравето на Неофит е стабилизирано сякаш за неговата духовна мисия.
Клирици споделят, че той печели любовта и уважението на вярващите със своя благ характер, диалогичност и скромност. Неговият стар приятел от семинарията митрополит Йосиф коментира: „Казват, че мълчаливите хора не се срещат често, не са обични и предпочитани. Дядо Неофит говори със своето мълчание. Той мълчи не защото няма какво да каже, а от смирено чувство. Но след обмисленото мълчание от негова страна следва внимателно обмислено слово”.
До 1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри! Бонусите са важни!
Критики
Именно заради своята умереност Неофит търпи понякога критики в посока прекалена пасивност по един или друг мирски въпрос. В същото време благодарение на своята благост той успява да потушава споровете в Светия синод и да държи Църквата единна в морето на световните бури. Всичко това изгради един авторитетен ореол на Неофит като на мъдрец както в православния свят, така и в общението му с другите християнски вероизповедания.
Но когато трябва, Негово Светейшество умее твърдо да отстоява позициите на БПЦ. Той се държи като равен с равен и с папа Франциск, и с Вселенския патриарх Вартоломей. Последният при посещението си в България през 2015 г. в цялото си слово се обръщаше към патриарх Неофит с Ваше Блаженство вместо с Ваше Светейшество. Сякаш българската църква все още е екзархия, а не патриаршия. Дядо Неофит обаче не му остана длъжен. На свой ред той го титулува непрекъснато Светейшество вместо Всесветейшество, както е по канон.
Два братски народа воюват в Украйна
Още в първите дни след избухването на войната в Украйна Неговото Светейшество излезе с позиция, призоваваща към помирение двата братски народа, „,приели спасителната Христова вяра от единия купел на светото кръщение“. Архиереят припомни и завета на Божия син: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Йоан 14:27), и „блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9).
Бяга от лукса, ползва лаптоп
В частния си живот патриархът бяга далеч от суетата и изкушенията. Недолюбва мобилните телефони и лукса, но пък ползва лаптоп, за да се осведомява за църковните и светските дела. Обича да си почива, като слуша църковна и класическа музика. Във фонотеката му има над 900 заглавия.
През 70-те години Неофит е назначен за преподавател по пеене в Духовната семинария. Негово Светейшество е известен и с музикалните си заложби и ангелски глас. Преди време излязоха на пазара два албума с негови църковни песнопения.
