Годината е 1840, датата, колко и банално да звучи е 8 февруари. На този ден кораб дърводелецът Самюъл Парнел пристигнал в Нова Зеландия. Парнел бил англичанин, но бързо си намерил работа покрай строителството на магазини, а и Нова Зеландия била английска колония. Когато започнал работа поставил едно условие.

Ще работи не повече от осем часа на ден.

„В денонощието има 24 часа, от тях 8 за работа, 8 за почивка и 8 часа за сън. И не, не съм откачил, просто в сравнение с Лондон у вас имате остър недостиг на професионалисти“.

Свободните часове между работата и съня Сам прекарал в пристанището, където популяризирал своята идея на пристигащите имигранти. Тя се харесала на всики, включително на освободените каторжници и на едно от събранията през октомври 1840 година било решено да се гонят от пристанището всички, които се съгласят да работят повече. По този начин изградили система, като в Нова Зеландия оставали хора, които не работили повече от 8 часа.

Идеята за „888“ бързо се разпространила и тръгнала по държавите, разбира се имало и много стачки от страна на държавата, но тъй като строителите били единни, отказвали да работят повече. Така един строител наложил работното време.

Друго интересно за Нова Зеландия е, че от там идва идеята за минимална заплата, както и за пенсиониране.