Всички хора се оплакват колко е труден и тежък живота, но понякога когато разберем, че живота на някой друг е по-труден, тогава сякаш проблемите ни стават незначителни. Ърнест Хемингуей е човека, който може да ви омаловажи проблемите със свойта автобиография.

През Първата световна война, спасявайки ранен италиански снайперист, Хемингуей бил подложен под обстрел от картечници и минохвъргачки. Получава 237 отделни рани по краката си и са извадени 26 метални парчета.

Простреляната коленна капачка, лекарите заменят с алуминиева протеза.

Два пъти се наранява по време на лов и едва не изгаря при горски пожар.

Хемингуей оцелява след рак на кожата, антракс, анемия, малария, диабет, хепатит и пневмония. Освен това претърпява две самолетни катастрофи, случили се в два последователни дни. Имал е разкъсан бъбрек, пробит черен дроб, счупен череп и счупен гръбначен прешлен.

След връщането си от Куба в САЩ е подложен на десетки сеанси с електрошок, предписани му в борбата с дълбоката депресия и параноята, че е наблюдаван от спецслужбите. След това Хемингуей спира да пише, тъй като продължава да си мисли, че ФБР го следи и го подслушва. От параноята и липсата на писане, се  депресира и се самоубива. 50 години след смъртта му във ФБР било направено запитване относно Ърнест Хемингуей. Оказва се, че наистина е бил следен и подслушван – дори в психиатричната клиника, откъдето той се обаждал, за да съобщи за това.

„Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него и мразя изключително много факта, че трябва да го напусна.“ – Ърнест Хемингуей.