Това са едни думи, които днес прочетох и се вдъхнових, да ви напиша нещо по темата. До къде я докарахме поколението на информационните технологии… Да се мъчим да намерим някой, с който да си прекарваме добре и да споделяме хубаво и лошо. Някога като чели не е било така, бе, да му е*еш майката! Къде изчезнаха хората, които да искат да споделят живота си с друго човешко същество? Като гледам социалните мрежи, уж са на всеки ъгъл, пък излезеш по улиците и там освен вълци единица друго не виждаш.
„Да искаш да обичаш, ама да няма кой.
“ – тъжни думи! Е, всички обичаме, ама май само на думи. Любимото ми напоследък е да прочета, че някоя „девойка“ на трийсе и години никога не била срещала истински мъж. Какво значи „истински мъж“ е много важно да се разбере. „Истинският мъж“ изглежда вече е средство или вещ, с която да си оправяте живота в пряк и преносен смисъл. Един диамантен вибратор, който по някаква случайност се движи в комплект с някакъв си труп там, който е излишен. Ако можеше „истинският мъж“ да мълчи, да плаща и да ч*ка по команда, щеше да е перфектен. И едва тогава щяхте да го обичате и то повече от хляба. Ама то вие и хляб не ядете. Искало и с тези усти да скверните свещената храна.
Но да не си мислите, че и мъжете сме много по-различни. Ние уж по-често обичаме, ама винаги е едно такова на сила. Ако приеме да излезете, ще я обичате за цели два часа. Ако вземе, че си легне с вас, тогава ще я обичате най-малко докато таксито я забере от вкъщи. Не дай си Боже се окаже и добра готвачка, тогава любовта е прекалено възможно да изтрае цял месец. Това ли ни е дефиницията за „Обичам те!“? 100% казвате не, но като се замислите малко и ще си припомните всички онези случаи, в които сте обичали на ужким. Обичали сте циците ѝ, обичали сте дупето ѝ, обичали сте мусаката ѝ, но като влезе в цикъл и забравяте за нея в продължение на 7 дни. То и без това се случвало, че точно тогава ще се прибирате на село, за да видите баба и дядо.
И все пак от двете страни се оказва, че има глупаци, които наистина искат да обичат, ама не могат да си намерят кой. Пробват един, два, три, пет, сто пъти, докато накрая не се превърнат в същите лишени от емоция клиенти на социалните мрежи. И там започват в тона на всички останали да публикуват цитати от любовни романи на автори, които би трябвало да са учили още в училище, но едва сега решават, че е време да издухат прахта от тях, за да видят какво има в красивите символи, които така старателно са подредени в редове и страници.
В най-скоро време може и да ни се наложи да запалим свещ, но не за някой близък, а, за да пожелаем последно сбогом на глупците, които вярват в любовта и до последния си дъх са си търсели някой, когото да обикнат и да споделят живота си с него. Съжалявам ви! Съжалявам и себе си!
