Наречете ни перверзници, ама най-си обичаме да надникваме под поличките на момиченцата още от времето, когато бяхме голобради хлапаци. Ето, че днес нищо не се е променило и все пак с опулени очи зяпаме, когато се отдаде удобна възможност. Жалко, че с навлизането на есента подобни гледки ще стават кът, ама какво да се прави… Ще чакаме догодина за повече.
