През 1920 г., германец на име Еуген Херигел се премества в Япония и започва да тренира “Кюдо”, японско бойно изкуство за битка с лъкове. Тогава Херигел има честта да бъде трениран от легендарния учител Ава Кензо. Като учител, Кензо бил убеден, че начинаещите най-напред трябва да овладеят основите на стрелбата с лък, преди да стрелят по реална цел.

Великият майстор бил отдаден до крайност в това свое вярване. Това било и причината за първите 4 години на Херигъл да бъде позволено да стреля единствено по сноп слама и то само от 7 метра.

Когато най-накрая му позволили да опита с истински мишени, разположени в другия край на двора за упражнения, резултатите на Херигъл били наистина слаби.

Стрелите излизали извън целта, а с всеки следващ изстрел ученикът ставал все по-отчаян. Херигъл бил убеден, че проблемът му бил единствено в начина, по който се прицелвал, но на това негово оправдание Кензо му отвръщал, че не насочването на стрелата е проблемът, а непрестанното мислене само за целта, чието постигане ще определи резултата!  Разочарован и ядосан на учителя си, Херигъл му се възпротивил с думите:

 “В такъв случай Вие трябва да сте в състояние да улучите целта и със завързани очи.” След тези думи учителят Кензо се замислил за секунда, след което казал: “Когато се стъмни тази вечер, ела ме посети.”

След като паднала нощта, двамата мъже се върнали на двора при мишените. Кензо се приближил към нормалното си местоположение за стрелба, за да се прицели в цел, скрита някъде в нощта. Майсторът на лъка заел бойна позиция, здраво опънал тетивата и изстрелял първата стрела.

“От звука, който се чу, знаех, че беше уцелил.” казва германецът. Веднага след това Кензо се прицелва с втора стрела и отново стреля, без да вижда крайната си цел. Тогава Херигъл скача от мястото си и изтичва да провери мишената.

 “Когато осветих целта, за моя голяма изненада открих, че първата стрела се беше забила точно в средата на мишената, а втората беше разцепила първата, попадайки отново точно в целта.“

Майсторите на лъка често учат, че “всичко е в процеса“. Къде ще поставите краката си, как ще държите лъка, начина, по който ще дишате по време на освобождаването на стрелата – всичко това определя крайният резултат, а не мисълта за него.

В случая на Ава Кензо, големият учител е бил толкова вглъбен в процеса, който довежда до съвършения изстрел, че той е бил в състояние да възпроизведе една и съща серия от движения, без дори да се налага да вижда целта.