Синди Крaуфорд: Моята марка е „MILF Next Door“

Колегата Майкъл Хейни от GQ Magazine е направил едно запомнящо се интервю с една от най-легендарните красавици от света на модата – Синди Крауфорд. Гарантирам ви, че има какво да прочетете в него, както и че Синди продължава да е една от причините за подмокрените ми чаршафи всеки ден.

Когато стоиш срещу Синди Крауфорд, изпитваш едно чувство, като от холограма. Ако трябва да го опиша, то е: „Чакай малко.

Имах този постер на стената в общежитието си. Яко!“

Но тя е истинска, а тази истинност винаги е била най-голямата ѝ сила. Още от самото начало през първите години на 90-те тя е смятана за един от оригиналните модели (заедно с Наоми Кямбъл, Кристи Търлингтън и Линда Еванджелиста). Крауфорд гради кариера вече в продължение на 25 години.

Срещаме се в Асиате в хотел Мандарин Ориентал в Ню Йорк. Облечена е в тесни дънки и кожено мотоциклетистко яке с разтворен цип. Изглежда сякаш едва ѝ се отразяват годините. Косата ѝ е все така в нейния собствен стил, а устните са Онези устни!

Тя току що излиза от интервю с Хауърд Стърн и споделя разочарованието си от държанието му: „Бях подготвена, че ще е груб с въпросите си, а той бе мил. Доповдига ми се от това.“

„Може би имаш такова влияние върху мъжете?“ – предполагам аз. – „Правиш ги по-мили?“

Тя се засмя: „Не знам. Харесвам Хауърд. Бях подготвена за него…“

Крауфорд, както повечето модели, е по-висока, отколкото си предполагал. Аз съм около 190 и имах чувството, че е колкото мен, а цялата ѝ тази височина сякаш идва от краката. Докато влизам в ресторанта до нея, бедрата ѝ бяха на нивото на корема ми. Намираме една маса до прозореца, след което сервитьора ни запита дали искаме хляб.

„Не и тази седмица“ – отвърна Крауфорд. – „Тази седмица хлябът е дяволът. Трябва да оцелея през този тур.“ Тя промотира новата си книга – „Превръщане“, която е почти не съдържа нищо за лъскавия ѝ иконичен живот във фотографията през последните 30 години, а повече за живота ѝ и нещата, които е научила.

Вярвате или не, Крауфорд навършва 50 догодина. Тя е омъжена за Ранди Гербър – предприемащ в нощния живот и от него има две деца – момче и момиче. Родена е в ДеКалб, Илинойс – фермерско градче на 30 мили западно от Чикаго. Все още се усеща и по акцента ѝ, като казва „bar“ като „bahhrrrr“. Баща ѝ е бил машинист, а майка ѝ работела в местния лекарски кабинет. Родителите ѝ се оженили млади (майка ѝ била бременна на 16), а когато е била на 10 невръстният ѝ брат умира от левкемия. Семейството ѝ е от средната класа в Средния Запад и за да се прехранват ѝ се налагало да работи летата в местните царевични полета. По-късно печели пълна стипендия от Северозападния Университет, за да следва химическо инженерство. Отстраняват я след първия семестър, след като се появява по бикини на корицата на DeKalb Nite Weekly – местен вестник. Тогава започнала и модната ѝ кариера. Мести се в Ню Йорк и останалото е Синди, за която всички знаете.

Доста преди да прави марки от себе си и да развива различни платформи, Синди Крауфорд си е марка, която се развива на много платформи. Тя не просто е от основоположниците на бранша – супермодел, но е и първата, която изгражда цяло бизнес империя. Тя не просто дефилираше по подиумите и кориците на списания, тя се справяше отлично и по телевизията, където бе водеща на Hause of Style по MTV, тя записваше и фитнес видеа, както и правеше календари, които се продаваха в милиарди копия.

Това, за което става на въпрос в книгата ѝ, е колко акъл всъщност има. Странно е да го кажа за жена, която е започнала просто като модел, но ето: книгата на Крауфорд дава хитри съвети и поглед отвътре за всеки, които иска да намери пътя си в света, опитвайки се да се отличи от тълпата. Един от любимите ми моменти е с бизнес срещите на Крауфорд, където ѝ хрумват идеи. Вместо да се опитва, като повечето мъже, да изстрелва топката извън игрището, тя отива при питчъра и го пита: „Как изглежда една свободна жена според теб?“

„Това е хитър начин да гледаш на бизнеса“ – отговаря ми тя. – „Винаги съм гледала на бизнеса по този начин. Не обичам да предавам хората в бизнеса. Трябва да се замислиш дали да стъпиш на базата е успех? Всички ли ще сме доволни от това? Харесва ми тази аналогия, защото времето е пари за нас. За всяко решение, което вземам, свеждам всичко до „Колко време ще похарча за това и какво ще получа в замяна?“ За това винаги мисля: „Добре. Какво е свободната?“ Това прекалено много работа за свободна ли е? Но и не забравям, че искам да разбера как изглежда и хоумръна, защото не се отказвам от него.“

„Какво ще кажеш на студент по бизнес, който прави проучване върху бизнеса и марката ти за това как се изгражда нещо такова и как се поддържа?“ – питам я аз.

„Някак ми провървя.“ – отговаря. – „Взех някои правилни решения и завърших някои от своите проекти, което ми помогна много. Ако трябва да опиша марката си, ще кажа, че е за американската секси комшийка. Но може би сега съм секси майката в съседство. Така станах достъпна. Не елитарна. Занимавах се с Pepsi, Revlon – те бяха приемливи. Когато започнах да вземам големи решения, всичко се сведе до достъпността. Дори и книгата. Можех да я направя голяма и скъпа, но не това е аудиторията ми. Това не съм аз. Аз съм от Средния Запад. Винаги си мисля за сестрите ми – биха ли могли да си я позволят?“

Някак ми се струва, че успехите ѝ са много по-значими, защото се случиха във времето, в което дигитализацията и социалните мрежи прохождаха.

„Ако те помолят да дадеш някакъв съвет за изграждането на марка на супермоделите днес (като Карли Крос или някоя като Тайлър Суифт от видеото ѝ Bad Blood), какво би им казала?“

„Завиждам на младите модели днес, защото те имат социалните мрежи, като силно оръжие на своя страна. Моето поколение зависеше от това как ще ни погледнат фотографите. Не бяхме отговорни за визията си. Ако Mr.Penn те заснеме в класически стил, тогава ставаш класически модел. И това е. Но след това направих House of Style, където поразкрих малко от същността си. Сега Кара Делевайн може да изглежда по един начин в дадени снимки и по съвсем друг, когато качва лични фотоси в социалните мрежи. Това е много голямо предимство. А и огромна отговорност. Не всеки се справя достатъчно добре с това.“

„Какъв съвет би им дала за кариерите?“

„Един – това е бизнес. Разберете го. Всички тези хора искат да те използват и ако си умна, ще се научиш как да ги използваш и ти. Комерсиално е. В идеалния случаи двете страни се движат успоредно. Трябва да се цените взаимно. Гледам една работа и виждам две банкови сметките. Едната е надеждността, а другата са парите. През годините разбрах, че всеки има своят дневен ред. Разбрах за себе си, че аз съм си експерт №1 за Синди Крауфорд. Но не беше преди да вляза в трийсетте, докато придобия тази самоувереност. В последствие ставаш своя бранд-експерт.

Подобно мислене не се котираше някога. По мое време агенциите не виждаха в теб дългосрочна инвестиция. Те гледаха на момичетата, като хора с кратки кариери. Напуснах своята агенция и се присъединих към една театрална, защото вземаха по 10%. Модните агенции обикновено вземаха по 20%, а после те таксуваха още 20%. Замислих се, че щом вземат по толкова много, а и таксуват клиентите, кой за кого работи? В края на двайсетте си реших да направя промяна. Агентите са много добри, когато сключват сделки, но не умеят да изграждат човек. Имах нужда от човек, който да ме развие. Пробвах с толкова много хора, че накрая реших да стана своя собствен гуру.“

„Имаше ли момент, в който знаеш, че ще започнеш сама да движиш нещата?“

„Бях на една среща с едни хора от лицензите и си мислех: „Знам повече от тези хора. Защо тогава изобщо да им плащам?“ Тогава пренесох процеса вкъщи… Моделите са като атлетите. Споделяме една и съща характеристика – продаваме се ежедневно. Всеки е наясно с това. Искаш да извлечеш максимума, докато можеш, но се готвиш и за времето, когато не си на върха. Канализираш енергията си в насоки, които директно се отразяват на това коя си. Такова нещо бих казала на младо момиче. Увери си, че ролята ти допада.“

„Ами за дъщеря ти? На нея какъв съвет би дала?“

„Тя иска да е модел. На четиринайсет. Ето я и разликата между поколенията – аз градя уменията си. Бях модел за две години в Чикаго преди да дойда в Ню Йорк. Снимах се за Sears. Плащах сметките си. После дойдох тук и пак плащах сметките си, като работех по каталог преди да успея. Така успях да се науча, за да мога да съм готова, когато моментът настъпи. Бих казала на дъщеря си да забави малко, да се наслаждава на момента, да създава контактите и да работи, а после правилните неща ще дойдат. Не станах модел, за да стана известна. Не е както става сега. Славата е толкова по-различна сега. Славата преди се свързваше с различен тип успех. Сега славата е просто слава. Без стойност.“

В книгата си Крауфорд не говори за някакъв див изпълнен с танци по масите живот. Тя е противоположното на Кейт Мос. Тя ми каза, че не е сигурна дали това се дължи на произхода ѝ или просто е искала да е професионалист и винаги да идва на време. „Винаги четях книга зад кулисите. По някакъв начин така доста неща ми убягваха и съм пропуснала доста възможности за промяна, но никога не съм искала да се поставям в лоша ситуация. Отказвах прекалено често, докато трябваше да казва „Да“ повече.“

„Има ли книга от тогава, която да значи все още нещо за теб?“

„Къщата на веселието“ от Едит Уортън. Писах есе за нея в гимназията. Все още се идентифицирам с нея. Идеята, че нейната доброта се отразява в грозотата на останалите, които се опитват да я унищожат и да я свалят долу, ми харесва. Започнах да говоря с дъщеря си на тази тема, защото е в период, в който момичета започват да се проявяват. Тя е на 14. Тя е уверена и объркана. Казвам ѝ, че има хора, които в момент ще се опитват да я принизят до нивото им. Виждайки подобно държание и да го осъзнаваш, когато не идва от теб, е притеснително.“