Фантазията на една палавница

Края на юли е. В този чат за възрастни се познаваме вече почти година и не можем да си омръзнем. Да, при това без да сме влизали в стая за секс. Така и не намерихме момент в който това да е възможно и удобно и за двама ни.

А може би отдавна и престанахме да търсим този момент, защото разговорите ни, споделените преживявания, желания и фантазии ни доставяха страхотни емоции. Така си допаднахме в начина по който мислим за секс, че не беше нужно да управляваме анимираните си кукли, за да се отведем до края. Да, аз повече говоря, )) ти повече мълчиш, но ни е приятно, забавно, вълнуващо… Говорили сме за какво ли не, казали сме си какво ли не, но един разговор от самото начало, по точно няколко фрази от него не могат да излязат от съзнанието ми и с всеки изминат ден, седмица, месец го завладяват все по-настойчиво.  „… Мечтаем за едно и също. … Мечтите трябва да се сбъдват, нали? …” Да, нещо такова ми каза ти. Както се казва, с моите камъни по моята глава. )) … Дали го мислеше или го каза само заради играта? – това си мислех в началото. … а сега… „Мечтите трябва да се сбъдват, нали?” … „Мечтите трябва да се сбъдват, нали?” … „Мечтите трябва да се сбъдват, нали?” … „Мечтите трябва да се сбъдват, нали?” … „Мечтите трябва да се сбъдват, нали?” ……….. Само това кънтеше в главата ми. … Боже, защо все по-често мисля за това? Защо? Защо? Защо? …… Да, Кристина, ти отлично знаеш защо. Вече знаеш. … Отдавна знаеш. … Да, знам. Знам, че те искам. Знам, че искам да бъда с теб. Да ти се отдам. Да ме любиш, да ме обладаваш, да ме чукаш…

…………

„Мечтите трябва да се сбъдват!” … Да, така е. Само че за да се случи това, трябва малко усилие. Трябва да се направи нужното, за да се сбъднат. … Ето, така беше и с моята отдавнашна мечта – да бъда с двама мъже. Благодаря ти, че ме подтикна, че ме окуражи да осъществя мечтата си. … След като го поисках, след като му го казах ясно, без заобикалки, то се случи. … Невероятно изживяване! Искам го отново! … Оказа се, че притесненията ми са били напразни. След като го направихме, когато видя, че съм щастлива, Той ме попита: „защо до сега не си го поискала, защо не си ми казала, след като толкова си го желала?” … Да, наистина. Никой не ми беше виновен. Не веднъж сме говорили по въпроса. Уж на шега, но сме го обсъждали. Уж на шега, но ми е предлагал да го направим. Да опитаме и това. … И когато трябваше просто да кажа „Да, искам! ”, вместо да го изкрещя както ми диктуваше страстта, устата ми изплюваше свенливото „Ти си ми достатъчен. ” …… А сега??? Ако го пропусна кой ще е виновен? Да, пак аз … Не, не съм ученичка. Няма отново сама да си изграждам прегради, които после трудно да събарям. … Ще ти кажа. Още днес. Пък света няма да свърши, ако откажеш….прочети още

ИЗПРАТИ СВОЯТА СЕКС ИСТОРИЯ НА themainline@abv.bg