Изследователи от Канада са установили, че нервната система се съобразява с начина, по който се движим, така че да изразходваме колкото се може най-малко енергия. Колкото повече се движим, толкова повече тялото ни намалява енергията, за да я пести.

„Открихме, че хората лесно променят начина, по който ходят – включително характеристиките на походката си, които са били установени на базата на милиони стъпки в течение на целия човешки живот – за да спестят дори малки количества енергия, „

„Това е напълно съвместимо с чувството, което повечето от нас имат. Ние предпочитаме да правим нещата по начин, изискващ най-малко усилия, когато избираме най-краткия път или да избираме да седнем, а не да стоим прави.

Ние установихме физиологичната основа за този мързел като доказахме, че дори в рамките на едно добре репетирано движение като ходенето, нервната система подсъзнателно следи използването на енергия и непрекъснато се опитва да оптимизира модела на движение в постоянен стремеж да се движи възможно с най-малко енергия“.

Авторите накарали участниците в изследването да ходят, носейки роботизиран екзоскелет. Той позволявал на изследователите да възпират хората да ходят по обичайния си начин. „Смятаме, че нашия експеримент вкарва хората в един нов свят с нови правила“, казва Селинджър.

„Всякакви пешеходни стратегии, които са разработени по време на еволюцията или развити в последно време са остарели в този нов свят.“

Тази схема позволява на учените да тестват дали хората могат да усетят и оптимизират разходите на енергия, свързани с движенията си в реално време. И се оказва, че могат. Експериментът показва, че хората адаптират своята честота на стъпките, за да се доближат оптимално до нов енергиен минимум много бързо – в рамките на минути.

„Ходенето изисква координацията на буквално десетки хиляди мускулни моторни единици“, казва Донелен. „Как можем толкова бързо да открием оптималните комбинации?“