Едно! Две! Три! Петнайсе! Честит първи учебен!

Винаги съм го чувствал, като празник този ден. Сигурно се дължи на факта, че би трябвало да съм учител, ако вярваме на дипломата ми от Пловдивския университет, но кой знае? Може пък детето в мен още да напъва да излиза, а и най-вероятно е така, имайки в предвид част от пуберските си материали. При всички случаи – Честит празник ученици и пълнолетни ученички!

В България сме една от малкото страни, в които стартираме училище на тази дата, докато останалата част от света го правят още на първо число този месец. Благодаря на всички правителства до сега, че са оставили непокътната поне тази част от хубавите комунистически спомени! Все пак лятото обикновено не си отива с първите отлетели лястовици и щъркели, че децата да се връщат в напечените сгради на своите училища.

15 е далеч по-хубава дата за това. Родителите имат две седмици, за да облекат децата си и да им накупят всички нужни учебници, тетрадки и химикалки, които ще са им нужни в следващите 9-10 месеца.

Хубавото на този празник е и че се отбелязва официалният край на отпускарския сезон. Градовете отново се изпълват с онова жужене на автомобили и хорска глъч, която ни държи в кондиция, поне до коледните празници. Е, има и своите лоши страни това, но днес съм твърдо решен да ви пиша само готини неща и за това оставям негативизма настрана. Поне до утре, де. Ще видим от коя страна на леглото ще стана. А до тогава, празнувайте! И без това празниците са едно от малкото неща, които са ни останали.