Бети Пейдж е второто от шестте деца на Walter Roy Pageи Edna Mae Pirtle. Родена е на 22 април 1923г в Нешвил, Тенеси. Още от малка е трябвало да поеме грижите за братята и сестри си. Родителите ѝ се развеждат, когато е на десет.
Три години след това, Бети Пейдж обвинява баща си в изнасилване. Признат е за виновен и е изпратен в затвора. В последствие Бети с двете си сестри живеят около година в сиропиталище.
Очаровани от филмовите звезди, тийнеджърките Пейдж обожавали да експериментират с различни видове гримове и прически. Бети се научава и да шие. След години тези й способности влизат в действие при първата й pin-up фотосесия, за която се подготвя изцяло сама:грим, прическа и костюми.
На 6 юни 1940г, Бети Пейдж завършва втора по успех в класа със стипендия. Записва се в „George Peabody College” с намерението да стане учителка. Приоритетите бързо се променят и следващата есен започва да учи актьорско майсторство с надеждата да стане филмова звезда. През 1944г получава бакалавърска степен в специалност -изкуства (Bachelor of Arts).
През 1944г. се жени за съученика си от гимназията, Били Нийл, който малко след това постъпва във флота в началото на Втората Световна Война. През следващите няколко години Бети се мести няколко пъти: от Сан Франциско в Нашвил, след това Маями , Порт-о-Принс (Port-au-Prince), Хаити. През ноември 1947г се връща в Щатите за да попълни документи за развод.
След развода, Бети Пейдж работи за кратко в Сан Франциско, след това в Хаити. През ’49 се мести в Ню-Йорк, където се надява да си намери работа, като актриса. Запознава се с Джери Тибс, полицай с голям интерес към фотографията. Той прави първото й pin-up портфолио.
През 40-те в Америка се появяват така наречените „камера клубове“ .Те били създадени за да заобикалят забраните на закона и за правенето на голи снимки. Клубове съществували под предтекст, че разпространяват артистични фотографии. Реално, доста от тях се занимавали само с порнография. Пейдж навлязла в „бляскавата фотография“ като известен „камера клуб“ модел. Работи предимно с фотографа Cass Carr. Липсата й на задръжки в позирането я прави хит. Името й, образът ѝ светкавично набират популярност в еротичната фотографска индустрия. През 1951г. се появява в мъжки списания като: Wink, Titter, Eyefull и Beauty Parade.
Клоу често снимал Пейдж за късометражни черно-бели „специални“ филми, които се създавали по желание на клиента. „Специалното съдържание” било: жената е облечена във фино бельо и високи токчета , разиграваща фетишистки сценарии на отвличане, господство и заробване.От ’52 до ’57 Бети позира на фотографа Ървин Клоу за снимки поръчани по пощата, често с pin-up, садомазохистични мотиви. Робите, пляскането, кожени костюми и ограничители били често използвани. Пейдж редувала да играе роли на сурова господарка и безпомощна жертва с вързани ръце и крака. Клоу пуска серия снимки , направени по време на заснемане на филмите.
Любопитен факт е , че всички филми на Клоу (както и снимките) никога не са показвали, голотата или порнографията познати ни от настоящето. Сексуалният намек е много по-завоалиран, граничещ с леката еротика.
През 1953г, Пейдж започва курс по актьорско майсторство в „Herbert Berghof Studio”. Не след дълго получава роли на театралната и телевизионната сцена . Появява се в „The United States Steel Hour” и „The Jackie Gleason Show”. Пейдж играе и танцува в пълнометражен бурлеска-филм „Striporama” на Джералд Интейтър. След това се появява в още два бурлеска филми от Ървин Клоу („Teaserama” и” Varietease”).
През ’54 Пейдж се среща с фотографите Jan Caldwell, H. W. Hannau и Bunny Yeager. По това време Пейдж е топ pin-up момичето на Ню Йорк. Yeager , бивш модел и известен фотограф, подписва договро с Пейдж за фотосесия в сега затворения парк за диви животни „Африка САЩ“ в Боца Ратън, Флорида. Сесията е кръстена „Jungle Bettie“ и се превръща в абсолютен хит, една от най-известните й в кариерата. Включва голи снимки с гепардите Mojah и Mbili. Факт е, че леопардовата кожа , която носела , както и бельото са учити от самата Бети .
Yeager изпраща снимки на Пейдж за „Плейбой“ и логично е избрана за Playmate за месец Януари, 1955г. Същата година печели титлата „Miss Pinup Girl of the World“. Става известна и като „The Queen of Curves“ и „The Dark Angel“.
Повечето момичета успяват да се задържат на върха в това поприще максимум по няколко месеца, но Пейдж няколко години е сред най-търсените модели. Въпреки, че често позира гола, никога в снимките ѝ не е имало порнография.
Причините за края на кариерата на Бети Пейдж са различни. Една от тях е инцидент при който млад мъж умира по време на сексуална игра „господар и роб“. Според слуховете мъжът е бил вдъхновен от снимки на Пейдж. Комитетът по престъпления към Сената я вика да даде показания и да обясни появилите се снимки. В последствие е оневинена, негативите на снимките ѝ са унищожени по съдебен ред, което слага край на бизнеса на Клоу. Разпространяването на оцелелите снимки и негативи е обявено за противозаконно. През 1957г. Пейдж дава „експертен съвет “ на ФБР относно разпространението на садомазохистичните снимки в Харлем.
Сам Менинг е последният фотограф правил pin-up снимки на Пейдж.
В новогодишната вечер на ’58, по време на визита в Кий Уест, Флорида, Пейдж посещава службите на баптистката църква в Кий Уест. Започва да посещава три църковни колежа: Bible Institute of Los Angeles, Multnomah School of the Bible и Bibletown.
През 1959г. има връзка с дизайнера Ричард Арбиб. Осем години по-късно сключва брак с Армонд Уолтърсън, а през ’63 се развеждат.
Бети иска да замине за Африка като християнски мисионер, но ѝ е отказано заради предишния й развод. През следващите няколко години, преди да се установи в Нешвил през 1963, работи за различни Християнски организации . Работи на пълен работен ден при предобония Били Граам.
Омъжва са повторно за Били Нийл (първият ѝ съпруг), който я насочва към мисионерската работа. Скоро след това пак се развеждат. 1967 е годината, в която Бети се връща във Флорида и се омъжва за Хенри Лиър, но и този брак приключва с развод през 1972г.
През 1979 се мести в Южна Калифорния. Там претърпява нервен срив при разногласия с хазяйката си. Лекарите, които се грижели за нея, ѝ поставили диагноза шизофрения и остава за 20 месеца под лекарско наблюдение в Сан Бернардино, Калифорния. След скандал с друг хазяин, е арестувана за нанасяне на телесна повреда и оневинена поради невнменяемост. Поставена е под специални грижи за осем години. Освободена е 1992г. от болницата Patton State в областта Сан Бернардино.
През 1976, Eros Publishing Co. публикуват “A Nostalgic Look at Bettie Page””, компилация от нейни снимки от 50-те. Между ’78 и ’80, Belier Press публикуват четири тома Betty Page: Private Peeks, съдържащи снимки от периода на сесиите в „камера клуба“. Пейдж отново в издигната в култ.
През 1983 London Enterprises изкарват на пазара” In Praise of Bettie Page — A Nostalgic Collector’s Item”, със снимки от „камера клуба “ и стара фотосесия на „котешки бой“ (бой между две жени-cat fight).
През 1987г., Грег Текстън започва да издава фен-списание „The Betty Pages” публикувайки истории от живота ѝ и снимки от периода на „камера клуб“. За няколко години изданието събужда отново интереса към Пейдж в световен мащаб. Модата следва тенденцията, жените започват да боядиват косите си и си правят къси бритони, за да наподобят „Dark Angel“.
През 1993г. в интервю по телефона за „Lifestyles of the Rich and Famous”, Пейдж споделя, че няма представа, че популярността ѝ се завръща. Нещо повече: казва, че е „без пукната пара“. Entertainment Tonight пускат откъс, изцяло посветен на нея. Пейдж, която по-това време живе в общежитие в Лос Анджелис, е шокирана разбирайки за възродената си популярност без да има и идея за това.
Пейдж подписва договор с чикагски агент Джеймс Суансън. Три години по-късно без да е получила хонорари, Пейдж уволнява Суансън и подписва с Curtis Management Group, компания която е представлявала Джеймс Дийн и Мерлин Монро. Финасово нещата стават определено по-добре.
Джим Слайк прави комикс с нейния образ.” Dark Horse Comics” публикуват комкиса, базиран на измислени приключения през които Пейдж уж е преминала. „Eros comics” издават няколко комикса , като най-популярен е този с ироничното заглавие :” Tor Love Bettie”.
Отговор на въпроса: „какво е правила Пейдж след като вече не е модел“ , е публикуван в официалната биографична книга от ’96 : „Bettie Page: The Life of a Pin-up Legend“.
Друга биография: ” The Real Bettie Page: The Truth about the Queen of Pinups”, написана от Ричард Фостър, разказва не толкова весела история. В книгата се разкрива доклад от полицейското управление в Лос Анджелис, където се споменава, че Бети е страдала от параноична шизофрения и че на 19 април 1979 (на 56г.), по време на нервна криза е намушкала с нож хазяите си. Книгата светкавично поражда възмутена реакция от фенове на Пейдж, включително Хефнър и Херал Елисън, които смятат, че това сторията описана в книгата е пълна лъжа.
В интервю, през 1990г, Пейдж заявява, че няма да позволи никакви съвременни снимки да бъдат показвани, заради теглото ѝ. Но… през ’97 променя мнението си и се съгласява на интервю за „ E! True Hollywood Story/Page”, с условие -мястото и лицето ѝ да останат в тайна. През 2003г, издание на „Плейбой “ показват снимка, направена за „A Golden Age for a Pinup”.
След това Пейдж отново отказва да бъде снимана, защото иска да бъде запомнена, такава каквато е била преди.
В интервю от ’98 за „Плейбой“, коментира кариерата си:
„Никога не съм го смятала за срамно. Чувствах се нормално. Просто е далече по-интригуващо от тракане на пишеща машина осем часа на ден. „
Наема адвокат с чиято помощ да си получи хонорарите от всичко направено по нейн образ.
На 6 Декември 2008г, Бети Пейдж е хоспитализирана в критично състояние. Семеен приятел споделя пред Associated Press, че Пейдж е получила сърдечен удар и е в кома. Семейството ѝ се съгласява да подпише прекъсването на изкуствената поддръжка на жиовта ѝ. Така, Бети Пейдж умира на 11 декември 2008г. Погребана е в Westwood Village Memorial Park Cemetery.
Бритона, впитите пуловери на Кати Пери, книгата „Madonna’s Sex”, Ума Търман в Pulp Fiction, цялата кариера на бившата на Мерлин Менсън, Дита Фон Тийз нямаше да бъдат реалност без Бети Пейдж.
