Колегите от The Economist са направили един интересен анализ на темата с бежанците и справянето на Европа с кризата. За пример е взета министър-председателката на Германия – Ангела Меркел, която е смятана за една от най-силните личности на нашето съвремие.
Ангела Меркел може и да е един от най-силните политици в Европа, но тя до сега не бе проявявала подобен тип лидерски качества. Във вътрешната и външната политика тя демонстрира това си качество, за да се превърне в знакова фигура за вземане на правилни решения в трудни времена.
Тя винаги се отнася към проблема с нужното внимание и нетипично за човек в нейната позиция отразява публичното мнение, вместо да се опитва да го оформя. И все пак Европейският съюз (ЕС) плати висока цена за това, защото финансовата криза премина в далеч по-тежка форма, отколкото предварително бе прогнозирана, в голяма степен благодарение на нея.
За сметка на това реакцията на г-жа Меркел по адрес на кризата с бежанците в Европа бе забележителна. Точно, когато африканци и араби заляха бреговете на Италия и Гърция, както и железниците на Източна Европа, канцлерът зае една смела позиция. Тя официално обяви, че Германия е способна да приеме още бежанци от Сирия, докато европейската общност не вземе по-мащабно решение.
На 31 август Меркел драматизира малко, като предсказа негативното влияние на бежанската вълна, която щяла да е далеч по-опустошителна в сравнение с финансовата криза. „Ако ЕС не издържи на този натиск, тогава той изобщо не е това, което всички сме си мислели, че е.“ – бяха думите ѝ. И на практика тя бе права. ЕС бе създаден в следствие на война, за да може да се помага на изпадналите в нужда, като им се дадат знанието и средствата за справяне. Това е най-голямата миграция из Европа от 1945 година насам, но в същото време е първият подобен тест, който има за цел да докаже възможностите на съюза, да заработи задружно. Бежанците от гражданската война в Сирия и Ирак очевидно имат нужда от помощ и европейските страни ще могат да им я окажат, само ако работят заедно.
На този етап има едно разединение, въпреки общата валута, защото дълговете на всяка страна са индивидуални. Това пречи най-много за интеграцията на мигрантите. Разликата може все пак да дойде единствено от г-жа Меркел, която предложи споделяне на бежанците измежду всички страни, намиращи се в Шенген. Без едно подобно действие, европейската система е изправена пред колапс.
Малцина са останалите лидери, които предприеха подобни смели решения, за да съумеят да балансират между европейските ценности, егоистичното мислене и актът на добродетел към бежанците. Дейвид Камерън – премиерът на Великобритания, половинчато предложи първоначално всички да си разпределят по равно хората из ЕС. Много от страните в Източна Европа пък напълно отхвърлиха възможността да приемат бежанци, благодарение на ксенофобските си възгледи. Те се радват на безвизовото пътуване в ЕС, но в същото време отказват да приемат нещата в обратната посока. Няма съмнение, че госпожа Меркел мисли на първо място за интересите на своя народ, но тя е наясно, че става въпрос за човешки животи. Германия очаква да регистрира над 800 000 бежанци на своя територия, което е най-голямото число измежду всички членки на съюза, а това никак не се харесва на германците. Важно е да се разбере, че желанието за споделяне на тежестта не е егоистично. В Европа бързо трябва да разберем, че Меркел е примерът, който останалите трябва да следват.
