Живеем в ерата на информационните технологии и метросексуалните мъже. Това е свят, в който еманципацията на жените е на почит, а мъжете за пръв път опознават нежната си страна. Това ме кара да се запитам: Кога мъжът се чувства истински мъж?
Едва ли е, когато си скубе веждите или си бръсне краката. Аз признавам, че съм от онези мъже, които полагат тези минимални грижи за външния си вид, като дори ми се е случвало да си пиля ноктите.
И все пак не мога да кажа, че точно тогава съм се чувствал истински мъж. А прави ли ме това обратен? Или може би бисексуален? Не мисля, защото все още гледам на другите мъже, като на конкуренти във всичко, което правя. Дали за работа, дали за жена, дали на футболното игрище. Какъв съм аз тогава? Това дори не е въпрос ми се струва. Мъж съм и то на 101%! И ще ви кажа защо.
Сутрин ставам най-често преди алармата с ерекция, която не е дошла, защото ми се пикае, а защото за поредна нощ сънувам как съм на планета Силикон, където се боря със злите сутиени, които искат да затъмнят завинаги повърхността на тази далечна земя, в която до скоро циците са се веели на свобода под светлината на трите слънца, които я огряват. Само аз притежавам силата да преборя злия лидер на сутиените – крал Подплънка. Предсказанието сочи, че знатен войн с кожен жезъл в ръка ще падне от небето и ще освободи поробеният народ на Силикон. До сега винаги се будя тъкмо да изкарам жезъла и да влезем в смъртоносна схватка с крал Подплънка. Това и причината за огромната палатка, с която ставам и е способна да приеме под себе си цялата сватба на селския кмет с все оркестъра. Дано някоя нощ стигна до продължението, че да ви разкажа как свършва сънят. Но да продължим нататък.
След „облекчаването“ сутрин, идва време, да сядам и да работя. Тук по цял ден гледам, пиша, говоря и слушам за цици, дупета, сексове, мексове и тук-таме някоя новина за парти в центъра. На моменти дори започва да ми се повдига от цялата тази еротика, но като се замисля може и да е от мазната баница, която смачквам преди да седна пред монитор.
Свършвам с платените задачи по някое време и сядам да почивам. В главата ми се въртят само сексуални тематики, освен в случаите, в които има мачове по телевизията или дават някой готин филм от 90-те. Тогава за час-два вниманието ми е изцяло ангажирано с действията на екшън-героите от ранга на Бат Арни, Кристиано Роналдо, Силвестър „Рамбо“ Сталоун, Месито, Брус „Умиращият трудно“ Уилис и Златан Ибрахимович.
В дните, в които почивам, гледам да отскоча до фитнеса или до изкуственото за футбол, където мога да си излея цялата енергия върху железата и топката. Най-много се раздавам, когато има някоя мацка отстрани, да зяпа и да си ме представя потен и мръсен върху нея, докато се моря, да я докарам до оргазъм. Е, рядко се появява някоя фенка и за това най-често след спорта има поне един-двама, които се прибират с помощ от приятел или с линейка.
При тези нормални за мен ежедневни ситуации се чувствам наистина като мъж. Най-вече, когато в края на деня ме болят всички мускули и стави в тялото, когато чета гневните ви коментари за написаното от мен през деня и когато червилото от девойката в клуба отказва да се измие от … ти знаеш кое, че, ако го кажа, пак някоя леля ще се възмути, за дето наричам нещата с истинските им имена. А не искаме да гневим лелките, които са на сухо, откакто бай Тошо почина, Бог да го прости, нали?
Ако и ти, приятелю, си се чудил понякога, дали всичко, което правиш, те кара да се чувстваш мъж, затвори очи и ако там видиш едно измежду изброените – цици, дупета, спорт или филми – тогава ти несъмнено си най-мъжкият мъж, който можеш да бъдеш. Аз от своя страна ще продължа да си скубя веждите, да си бръсна пубиса, мишниците и краката, ще продължа да се гледам в отраженията на стъклата по улиците и ще гладя дрехите си преди да излизам, защото това това съм аз – най-доброто, на което съм способен!
