През 1913 година, Хари Бриърли открива съвсем случайно технология, благодарение на която, днес живеем в удобства. А именно неръждаема стомана. Благодарение на нея имаме транспорт, прибори за хранене и куп други неща с които живеем днес.

Бриърли се родил в бедно семейство и още 12 годишен отива да работи в стоманолеярния завод „Томас Фърт и Синове“ в Англия.

Навършвайки 30 години, той вече бил истински експерт в областта на промишлената химия и водещ изследовател в лабораторията на своя работодател. Бил най-добрият металург в целия завод, и затова през 1912 година той получил задачата да направи легирана (смес от метали) стомана, която да издържа на прегряването, получаващо се от триенето в цевта на пушката. Нагряването разширявало цевта твърде силно и оръжието, освен, че започвало да изплюва куршумите, точността му съвсем изчезвала.

По време на експериментите си Бриърли забелязал, че една от изхвърлените сплави останала блестяща и ярка, докато останалите почнали да ръждясват. След като потърсил в записките си, той открил точната формула на неръждаемата стомана. Технологията представлявала – 12 процентен хром, който образувал защитен слой, и след контакта с кислорода стоманата се запазва.

Хари Бриърли предложил на началството да произведат прибори за хранене от новата сплав, тъй като това бил основен проблем, приборите постоянно ръждясвали, но шефът му отхвърлил идеята. Две години по – късно, през 1915 година, Бриърли продал патента на немска фирма и бил признат за изобретател на един от най-важните метали на 20 век.